— Какво ще предприемеш?
— Не знам. Не съм сигурен дали, ако продължа, няма само да влоша нещата.
И въздъхна.
— Уморен съм. Някои хора никога не са доволни. Хора като Колчевски никога не са намерили нищо сами, но скачат и обвиняват, че ние крадем антики, които принадлежат на обществото. Само че те принадлежат на онзи, който е готов да вложи малко амбиция и да свърши къртовската работа. Ако не бяхме ние, голяма част от артефактите и досега щяха да си лежат някъде там.
— Така е — отвърнах. — Но трябва да го кажеш публично. Не можеш просто да го оставиш да ръси обвинения. Ако мълчиш, все едно се съгласяваш.
Той кимна.
— Права си. Между другото твоята приятелка Шара се връща утре. Вече ви уредих среща.
— Добре.
— Покажи й записите на изкуствения интелект на „Сокол“. Ще се учудя, ако не може да ни каже къде е „Откривател“.
Същата вечер ми се обади Уинди.
— Не исках да говоря с теб от кабинета, защото ме беше страх да не ни подслушват — каза тя.
— Какво е станало? — попитах.
— Мисля, че се досещам от кого е изтекла информацията. Един от хората ми е видял жена от екипа на директора в центъра миналата нощ. Била е в бар с един от специалистите на Оли Болтън.
— Болтън?
— Няма доказателства. Но… — Сви рамене.
— Имаш ли поверителна информация, от която Болтън би се заинтересувал? — попитах.
— Разбира се. Винаги имаме любопитна информация за проектите и за разни инициативи.
— Това не доказва нищо.
Гласът й стана някак твърд.
— Така е, но ще се обадим утре сутрин на тази сътрудничка и ще и поискаме обяснение.
Поколебах се.
— Защо просто не я оставите на мястото й, като внимавайте до какво има достъп.
Уинди обаче не можеше да се примири с липсата на лоялност.
— Не ми се иска да го правя, Чейс, но ако тази жена е работила за Болтън, ще бъде уволнена.
Реших, че не бих искала да съм на мястото на доносницата.
— Не знаеш със сигурност дали е виновна. Така че сега не можеш да направиш нищо.
16
Времето е река от събития и течението му е силно. Щом нещо се появи по пътя му, бива отмито и друго заема мястото му, докато и то не бъде отнесено далеч от погледа.
Марк Аврелий, „Към себе си“
На следващата сутрин отидох в кабинета на Шара, за да й обясня какво искаме. Докладите от мисиите показваха кои звезди са посетили семейство Уескот. Благодарение на изкуствения интелект на „Сокол“ знаехме и в какъв ред са ги обиколили.
— Алекс смята, че можеш да определиш дали тази последователност съвпада с оригиналното предложение.
— Но предложенията са изтрити — заяви Шара. — Вече говорихме за това.
— Знам, но нали преди да се появят квантовите двигатели, корабите на Службата за проучвания са изчислявали най-краткия общ път за дадена мисия.
Обърканото й изражение се смени с усмивка.
— О! — възкликна тя.
— И знаем, че семейство Уескот са се интересували от звезди тип G в края на водородния горивен цикъл.
— Точно така.
— Почти сме сигурни, че са намерили нещо в някоя от системите и са заличили звездата от доклада. Били са някъде другаде и са заместили това местоположение с описаното в първоначалния им план. Ако можем да открием коя звезда е била изтрита…
— … ще знаете къде е „Откривател“.
— Можем ли да го направим?
— Без да имаме предложението на разположение?…
— Да.
— Сигурно.
Тя зарея поглед нанякъде. Рояк пъстроцветни пчели прелетя край прозореца и продължи по вятъра. Изкуственият интелект я уведоми за обаждане отвън.
— Не сега — отговори му тя и се обърна към мен: — Дай да видя какво имаш.
Подадох й чипа. Тя го сложи в четеца и затъмни стаята.
— Можем ли да предположим, че е станало по време на последната мисия?
— Това е добра идея за начало.
Тя накара изкуствения интелект да направи проекция на областта на изследване при полета от 1391-92 година.
Кабинетът изчезна и ние заплавахме сред звездите.
— Махнал съм всичко извън въпросната зона — съобщи изкуственият интелект. — Има хиляда триста и единайсет звезди в областта.
Повечето бяха жълти, от тип G. Една близо до шкафа до отсрещната стена засия.
— Това е Тайо 4776, която са посетили първа — продължи изкуственият интелект. Появи се линия към втора звезда на половин метър разстояние. — Айсхаус 27651. — Линията се начупи към трета звезда близо до лампата на бюрото. — Костлер 2294. После нагоре към звезда над главите ни, продължи покрай дивана, докосна още две и зави рязко през стаята. Накрая гледахме блестяща зигзагообразна диря.