— Разстоянието, изминато по време на полета, е трийсет и две цяло и четири светлини години. Общото покрито разстояние за мисията е осемдесет и девет цяло и седем светлинни години. Били са посетени десет звезди.
— Марк — обърна се Шара към изкуствения интелект, — запази същото поле и ни покажи кои звезди са близо до края на водородния горивен цикъл. Да кажем звезди, при които ще започне горене на хелий през следващите половин милион години. И махни всичко останало.
— Ще ми трябва минутка, Шара.
— Добре.
— А посещавал ли е някой тези системи преди това — обадих се аз. — Откъде е знаел Адам кои слънца са в края на цикъла си?
— Не. Спектрографският анализ предоставя всичко нужно за планирането на полета.
— Готово — обяви Марк.
— Добре. — Звездите започнаха да примигват и угасват. — Да видим какво имаме.
Останаха около трийсет възможни звезди, включително и десетте, посетени от семейство Уескот. Дирята на „Сокол“ беше ярка и чиста.
— Запази модела — нареди Шара.
Проекцията угасна.
— Добре, Марк. Сега искам да планираш полет за същите десет звезди, като използваш минималното време за пътуване. Започни от звездата, която „Сокол“ е посетил най-напред. Тайо нещо си.
Тайо 4776 стана по-ярка и от нея отново се появи линия, която мина през Айсхаус, после изви към звездата до лампата. Когато мина й през десетте, зигзагообразната следа се появи пред нас.
— Изглежда като първата — казах аз.
— Да видим. Марк, сравни двете следи.
Той наложи двата модела. Бяха идентични.
— Да опитаме с предишната мисия — предложих.
Открихме го в полета от 1386-87.
Следите бяха почти идентични. В мисията отново бяха включени десет планетарни системи, но този път не беше следван най-ефективен маршрут с оглед разхода на горивото. Разминаването се появи при шестата звезда.
Тинициум 2502.
Отклонението не беше голямо, но бе достатъчно, за да ни подскаже, че нещо не е наред.
Ако бяха останали верни на системата, нямаше да отидат до Тинициум.
— Коя звезда е трябвало да посетят? Коя съответства на модела? — попитах.
Шара се обърна към изкуствения интелект.
— Да предположим — че след Тинициум два хиляди петстотин и две са се върнали към първоначалния план.
— Тук — съобщи Марк и освети съседна звезда.
Тинициум 2116.
— Фантастична си, Шара — възкликнах аз.
Тя се усмихна.
Имам своите мигове.
Заведох я на обяд. Беше най-малкото, което можех да направя. Отидохме в „Хилсайд“, седнахме на маса до прозореца, поръчахме си питиета и се заговорихме за изгубени междузвездни кораби.
— Планетарната система на Тинициум вероятно е с диаметър от около осем милиарда километра — каза тя. — Но гравитационната сила на слънцето ще се усеща на разстояние няколко пъти по толкова. Ако „Откривател“ е в орбита около някоя планета, няма да имате проблеми да го откриете.
— Но ако е в орбита около слънцето…
— Ще трябва да си подготвите солидни хранителни запаси.
Да. Това беше следващото, с което да се занимаем. На „Бел-Мари“, която имаше само основно навигационно оборудване, щеше дай трябва доста време да проведе търсенето. Може би години.
— Службата за проучвания може ли да помогне?
— Мога да ви заема малко техника, например телескоп. Той ще ви свърши добра работа.
— Шара, ти си добросърдечно, прекрасно същество.
— Вярно. Какво получавам в замяна?
— Ще платя обяда.
— Така или иначе плащаш обяда.
— Ами… — Замислих се. — Искаш ли да дойдеш с нас? Да го открием заедно?
Тя направи гримаса, сякаш току-що й бях предложила накълцан октопод.
— Не ми се ще. Знам, че от историческа гледна точка това е нещо голямо, но просто не съм ентусиаст. Поне не достатъчно, че да прекарам толкова време на борда на кораб. Вероятно ще сте там месец-два.
Храната пристигна. Сандвичи и напитки. Някакъв мъж до прозореца се опитваше да улови погледа на Шара. Тя обаче не го забелязваше.
— Когато откриете кораба — каза тя, — ще изтъкнете публично заслугата на Службата за проучвания…
— Дадено.
— … и ще се съгласите да ни дадете достъп до откритието. Което значи, че ти и шефът ти няма да изнесете всичко от кораба, преди да стигнем там.
— Ще си вземем някои неща. Само мъничко.
— Бъдете скромни. Става ли?
— Разбира се.
Погледна ме.
— Наистина, Чейс.
— Няма проблеми.
— Добре. — Отпи от питието си, но умът й беше другаде. — Истината за Службата за проучвания — каза след кратко колебание, “ която не разкриваме публично, е, че главният ни интерес е откриването на друга цивилизация. Това не е официално, разбира се. Официално искаме да категоризираме какво има там. Всяка система се каталогизира — физическите характеристики на слънца и светове, сведения за планетите, странности и така нататък. Но хората на корабите знаят, че повечето информация отива в „Подай и забрави“. Искам да кажа, че на никого не му пука за температурата на повърхността на още един газов гигант?