— Значи?…
— …Изследването на газови гиганти се прави от далечно разстояние и е еднократно. От корабите се очаква да изследват всичко в системата, но обикновено не се приближават. Знаеш това. Работила си за нас. Оттук следва, че ако „Откривател“ е на орбита около планета, тя ще е най-вероятно в биозоната. Така че може би е най-добре да започнете оттам.
— Дори не знаем със сигурност дали е в тази система.
— И в това е предизвикателството. — Отхапа от сандвича си. — Хубав е. Това място ми харесва.
— Разкажи ми за телескопа.
— Ще трябват някои формалности, за да ви го отпуснем. — Забеляза мъжа и се престори на отегчена. — Кога тръгвате?
Когато се върнах в офиса, докладвах разговора на Алекс, а той прониза въодушевено въздуха с юмрук и рече:
— В играта сме.
Разказах му и за обаждането на Уинди.
— Оли Болтън. — Направи гримаса. — Защо ли не съм изненадан?
— Не мисля, че можем да направим кой знае какво. Освен да го нападнем физически.
— И аз така смятам.
Не изглеждаш особено разстроен.
— Това е част от бизнеса. Надхитрили са ни.
— Това не е част от бизнеса, а подкупване.
— Да не се тревожим за това сега, Чейс. Имаме по-важна работа.
Нямаше къде да закачим телескопа на „Бел-Мари“, затова се наложи да се забавим няколко дни, докато необходимата приставка бъде инсталирана на корпуса.
През това време Алекс се опита да разбере нещо за Джош Корбин, мъжа, разпитвал Делия за „Откривател“. Но не научихме повече от това, което вече знаехме — от време на време действаше като консултант за Болтън.
Междувременно в офиса пристигна пакет, адресиран до мен. Имаше поздравителна картичка: „Чейс, така и не те забравих. Да те пусна да си отидеш, беше най-глупавото нещо, което съм правил. Ще ти се обадя тази вечер. Джери“.
Преди няколко години в живота ми имаше един Джери Ънтъркефлер, но той не правеше впечатление на страстен тип.
Миналата година, по време на случая „Поларис“, когато бяха направени няколко опита за посегателство върху живота ни, получихме застраховка от клас А. Тъкмо сега тя се изплати. Джейкъб ми каза да оставя пакета леко на земята, да предупредя Алекс и да напуснем веднага къщата.
Час по-късно стояхме на ливадата, а полицаите изнесоха кутията.
— Почистващи наноботове — съобщи ни Фен. — Щели са да превърнат къщата в парк с три каменни пейки за около четири минути. — Погледна ме. — Ти щеше да си една от пейките.
Това ме поуплаши.
— Кой би искал да ви убие? — попита инспекторът.
Нямахме идея кой би стигнал чак дотам. Прекарахме близо час с Фен, като отговаряхме на въпросите и се опитвахме да ограничим кръга на заподозрените. Разказахме му за „Откривател“ и за Джош Корбин. Както и за Оли Болтън.
— Мислиш ли, че Болтън стои зад това?
Алекс каза, че не може да го твърди. Аз лично не вярвах, че Болтън, ще се опита да убие някого.
— Как би могъл човек да се сдобие с това чудо? — попитах.
— Проверяваме. Предназначени са за индустриална употреба. Не са трудни за намиране. За съжаление.
През нощта откриха Джери Ънтъркефлер и го закараха в центъра за разпит. Всъщност беше хубаво да го видя отново. Но знаех, че не той стои зад опита за покушение.
Фен се обади, за да ни предупреди да внимаваме, да не рискуваме и да не се колебаем да му се обадим, ако се почувстваме заплашени.
Истината беше, че вече се чувствахме заплашени и се радвахме, че скоро ни очаква полет с „Бел-Мари“.
Двама души от техническата поддръжка прикачиха телескопа, когото нарекоха „Мартин“, на Крис Мартин — първия, използвал този вид съоръжения. Свързаха го с изкуствения интелект на кораба, проведоха няколко теста и казаха, че всичко е готово.
Този път, разбира се, Алекс идваше с мен. Записахме се за сутрешно излитане, но не можахме да намерим стаи в хотелите на Скайдек за предната нощ, така че бяхме принудени да спим на борда. Вечеряхме в „Карлс“, спокоен делакондански ресторант — любимият на Алекс на Скайдек. Когато сме там, винаги намира време да хапне в „Карлс“. След това той се върна на кораба, а аз отидох да се позабавлявам. Намерих си закачка и не се върнах на „Бел-Мари“ едва няколко часа преди излитането. Не че имаше значение. След отдалечаването ни от станцията щяха да ни трябват девет часа, за да съберем заряд, така че щях да имам предостатъчно време да поспя. Когато пристигнах, Алекс беше буден. Погледна ме с неодобрение, но не каза нищо.