Това ни позволяваше да съставим каталог на всички движещи се обекти — планети, луни, астероиди и каквото още ви хрумне. Обектът, който търсехме, имаше отразяващ корпус, което означаваше високо албедо. Ако той наистина беше там, очаквахме да го открием до няколко дни.
Поканих Алекс да натисне бутона за активиране на системата, но той отказа:
— Ти свърши всичката черна работа в тази операция, Чейс. Ти го направи.
И аз го направих. Лампите светнаха, а Бел се показа в камуфлажни дрехи и шапка за сафари и докладва:
— Търсенето започна.
Свързах Мартин с навигационния дисплей, за да проследяваме работата му. Алекс постоя малко, отегчи се и се върна в общата зала.
През следващите няколко часа нашето дългообхватно сканиране засече газов гигант на десет АЕ от слънцето и още един на четиринайсет. Това беше всичко за този ден. Алекс беше видимо разочарован, но му напомних, че системата е доста голяма и не можем да открием всичко от първия път.
Прекарах по-голямата част от първия ден на мостика. Наблюдавах как слънцето нараства, докато се приближавахме. Алекс сновеше между каютата си и общата зала, като от време на време преглеждаше обявите с антиките, появили се на пазара. След вечеря се присъедини към мен, сякаш това щеше да вдъхне на Бел усещане за неотложност.
— Бел — попита той, — виждаме ли вече нещо?
— Твърде рано е, Алекс.
— Колко време ни трябва, за да забележим планета?
— Може би още ден.
Той ме погледна.
— Мартин намери ли нещо?
— Не — отвърнах. — Когато го стори, първи ще узнаеш.
— Не мога да повярвам, че на корабите от Службата за проучвания е нужно толкова време, за да разберат какво има в някоя планетарна система.
— Не сме оборудвани за планетарно проучване — обясних аз. — Екипировката ни е пригодена за откриване на малки цели, които отразяват светлина. Изоставени кораби, станции за кацане или нещо подобно. Дългообхватното сканиране върши работа, но щяхме да постигнем по-бързи резултати с нещо по-специализирано.
— Защо не осигури нещо по-специализирано за тази част от работата? Искам да кажа, че Мартин ще търси „Откривател“, но защо не взехме нещо, което да открива светове?
— Не знам. — Опитвах се да не повишавам глас. — Мислех за изоставения кораб и не ми хрумна, че ще трябва да правя карта на слънчева система.
— Е, добре де. Нищо страшно не е станало. Каквото и да има тук, ще го открием.
Изглеждаше обезсърчен и това май се дължеше не само на чакането.
— Добре ли си? — попитах го.
— Всичко е наред.
Той извърна поглед от мен.
— Нещо те тревожи.
— Не. Няма нищо.
Бе очаквал още от първата минута да забележим свят от клас К, с течна вода и гравитационни нива, удобни за хората. И сега беше разочарован.
Не беше дошъл само за древни отломки. Той искаше Марголия.
— Имай малко търпение, Алекс — казах аз.
А той въздъхна и попита:
— Ако имаше свят от клас К в биозоната, вече щяхме да сме го открили, нали?
Не можех да го лъжа.
— Вероятно. Но нека просто се успокоим.
Сви рамене и заяви:
— Винаги съм спокоен. Никой не е по-спокоен от мен.
На четвъртия ден в системата Бел докладва за попадение:
— Свят от земен тип. Не го видяхме по-рано, защото е от другата страна на слънцето.
— Къде е планетата? — попита Алекс.
— В биозоната.
Бинго! Той скочи от стола и погледна през илюминатора.
— Вижда ли се?
Бел посочи една мътна звезда.
— Да идем да погледнем.
Сменихме курса. Трябваха ни около десет часа, за да презаредим, след което можехме да скочим по-близо.
— Има атмосфера — каза тя. — Екваториалният диаметър е тринайсет хиляди километра. Разстояние от слънцето — сто четирийсет и два милиона.
— Красота — възкликна Алекс. — Това е друг Римуей.
— Няма следи от сателити.
— Ами радиотрансмисии? — попита той. — Улавяме ли нещо?
— Не получаваме сигнал, но е доста далече.
— Нищо не можеше да помрачи настроението му.
— Прекалено оптимистично е да очакваме да са живи след толкова време.
Съгласих се. Имах лошо предчувствие.
— Установявам наличие на океани.
— Добре! — Алекс се наведе напред като устремена хрътка.
— Имам въпрос — намесих се.
— Давай.
— Ако това наистина е Марголия, защо семейство Уескот не са казали нищо? Те са били тук през осемдесет и шеста, може би и през осемдесет и седма? Предварителните планове са унищожени най-късно през деветдесета. Но до деветдесет и пета те все още са мълчали.