— Щели са да попаднат под подозрение — каза Алекс.
— И какво от това? Така или иначе е трябвало да поемат риска и да съобщят за откритието си по някое време.
Той поклати глава.
— Може би са искали да изчакат.
— Алекс, не се надявай прекалено.
Не беше в негов стил да се забравя така. Но залогът беше толкова голям, че просто не можеше да се овладее. Не говоря за пари. Дълбоко под мрачната нагласа на търговеца Алекс е романтик. А това беше най-невъобразимата романтична възможност.
Все още усещахме нажежаването на очакването, когато няколко часа по-късно Бел каза тихо:
— Изглежда новините са лоши.
На мостика се възцари тишина.
— Какво има, Бел? — попитах.
— Светът не е подходящ за заселване. Вероятно и за човешки живот.
Алекс се прокашля и попита:
— Нали каза, че е в биозоната?
— Отдалечава се от слънцето.
— Какво искаш да кажеш? — настоя той.
— Има висока елиптична орбита. Още не мога да дам точните числа, но оценката сочи, че се отдалечава на четиристотин милиона километра.
— Това би означавало студена зима — обясних аз.
— И се приближава до около четирийсет милиона. Има възможна грешка в рамките на десет процента, но при тези граници тя е без значение.
— Предполагам — съгласи се Алекс.
— Когато достигне перихелия, екваториалните области на планетата ще получават четирийсет пъти повече слънчева светлина на квадратен сантиметър, отколкото на Римуей.
— Какво става с океаните, когато се отдалечи по орбитата си?
— Все още няма достатъчно данни.
Светът беше обвит в бели облаци. Океаните покриваха повече от половината кълбо, а континентите бяха зелени.
— Наклон на оста десет градуса — обяви Бел. — И няма луна.
— Сигурно, при четирийсет милиона километра от слънцето — отбеляза Алекс.
— Когато наближи перихелия, планетата се ускорява. Ще се движи доста бързо в периода на максимално облъчване — обясни Бел.
— Прилеп от ада — подхвърли Алекс.
— О, да. Определено, Когато е най-далече, се движи много по-бавно. През повечето време на този свят цари дълбока зима.
— Но няма ли океаните да пресъхнат при подобна орбита? — попита Алекс.
— Нямам необходимите данни — отвърна Бел. — Мога да ви кажа обаче, че тяхното присъствие предлага известна защита срещу жегите през лятото.
— И защо? — попитах.
— Когато светът мине близо до слънцето, е налице значително изпаряване. Морското равнище спада с до трийсет метра, парата изпълва небето с това, което наблюдавате сега: оптически непропускливи буреносни облаци, които спират голяма част от лъчението.
Сензорите успяха да пробият плътната атмосфера и ние получихме снимки — речни долини, огромни клисури, покрити със сняг планини.
— Подозирам, че океаните губят вода — обадих се аз. — Още няколко милиона години и ще изчезнат.
— Изглежда има големи форми на живот във водата — съобщи Бел.
— Не замръзват ли? — попита Алекс. — Колко е дълга годината тук?
— Приблизително двайсет и един и половина стандартни месеца. През девет от тях температурите са поносими. Дори приятни. През най-студените шест месеца океаните замръзват, но не мога да определя до каква дълбочина. Вероятно до сто метра. Това сигурно ги изолира и препятства значителната загуба на топлина.
— И дава възможност на морето да оцелее.
— Да.
— Можеш ли да кажеш какъв вид живот има там?
— Не. Различавам движение, но още нямам детайли.
Не открихме следи от селища. Никакъв знак, че някой някога е стъпвал на този свят. Земята беше покрита с гъста растителност. Приличаше на джунгла. Не видяхме големи сухоземни животни. Всъщност не видяхме никакви сухоземни животни.
Спуснахме се на ниска орбита и Алекс се вгледа в света. От тази височина той изглеждаше приятен и топъл, идилично място, идеално за заселване.
Тук-там имаше пустинни земи, но навсякъде другаде виждахме само джунгла.
— Не разбирам — казах. — Това нещо редовно се приближава на един хвърлей от слънцето. Как оцелява растителността? Защо не е пустиня? Защо не е просто обгорена скала?
— Периодичната близост до слънцето осигурява топъл и влажен климат. Идеален за джунгла. И, както казах, облаците играят ролята на сравнително ефективен топлинен щит — отвърна Бел.
Алекс мислеше за друго.
— Бел, виждаш ли някакви следи от конструкции? Сгради? Пътища? Може би пристанищно приспособление?
— Не. Ще ми трябва време да сканирам цялата планета.