Но бяхме положили толкова усилия, пък и нямаше къде другаде да търсим. Така че останахме и пуснахме Мартин на воля. Два дни по-късно Бел докладва за подозрителен обект.
— Източник с високо албедо — каза тя.
— Къде? — попитах.
— На осем астрономически единици от нас.
— Можеш ли да ни дадеш повече информация? — попита Алекс.
— В орбита около слънцето е.
— Можем ли да видим образ?
На екрана се появи светлинка. Мътна звезда.
— Увеличи, моля.
— Увеличено е.
Не звучеше обнадеждаващо. Но какво пък?
— Да отидем да погледнем — предложи Алекс.
Бел смени курса и започна да зарежда двигателите. През следващите няколко часа ни докладва и някои подробности:
— Предварителният анализ отчита дълга елиптична орбита. В момента се отдалечава от слънцето и ще достигне афелий от седем цяло и две астрономични единици.
— Прилича на комета — отбеляза Алекс.
— Албедото не съвпада. — Обезопасявахме се и се подготвяхме за скока. — Сякаш му трябват осемдесет години, за да завърши орбитата си.
Алекс допи кафето си и остави чашата в държача.
— Метално е. Деветдесет и осем процента сигурност — допълни Бел.
Скокът ни отведе на два дни път и след четири часа успяхме да видим първото ясно изображение на обекта. Наистина беше изоставен кораб. Алекс засия. Сигурен бил през цялото време.
Корабът се движеше бавно и дюзите му бяха насочени към един от газовите гиганти, който беше само на няколко милиона километра.
Шест часа по-късно успяхме да различим още детайли — източения корпус, тласкачите, сензорните приставки. По средата на кораба се виждаше познатият ни орел.
„Откривател“!
— Какво ще кажеш? — въодушеви се Алекс — Но какво, по дяволите, прави тук?
На деветия час видяхме и името му, изписано с вече познатите ни английски букви на корпуса.
Когато се приближихме, осъзнахме колко е огромен. Беше с размера на малък град. Осем гигантски дюзи за ускоряване до кърмата. Всяка от тях можеше да погълне „Бел-Мари“. Шест нива илюминатори. Корпус, който можеш да прекосиш за не по-малко от двайсет минути. Армия от всякакви приставки и антени.
И…
— О…
Алекс се обърна към мен.
— Какво има, Чейс?
Две от осемте дюзи бяха странно изкривени. Тръби стърчаха под ъгъл на оста на кораба.
Виждала съм снимки на „Кросмийър“ преди години. След скока двигателите му бяха експлодирали. Всички загинали, защото взривът пробил дупки в корпуса и въздушните запаси се изпарили, преди люковете да се затворят. Горивните му камери изглеждаха като тези.
— Станала е авария — казах.
Алекс се обърна отново към мониторите.
— Да. Така изглежда.
Пое си дъх и зададе странен въпрос:
— Мислиш ли, че някой може да е оцелял?
Говореше, сякаш се беше случило вчера и все още имаше шанс да ги спасим. Когато си в космоса, понякога се появява усещане за безвремие. Нещата не се променят особено, когато се откъснеш от вятъра и дъжда.
— Голям е — отбелязах. — Зависи къде е получил пробойни.
— Сигурно е ужасно да загинеш тук навън — каза Алекс.
Не смятах, че има добър начин да загинеш, но не казах нищо.
Нямаше да е лесно да разберем как „Откривател“ бе попаднал тук. В системата нямаше обитаем свят.
— Минало е много време — изтъкна Алекс. — Може би просто е доплавал отнякъде.
— Откъде?
— От Марголия.
— Най-близката звезда е на три светлинни години.
— Чейс, говорим за девет хиляди години.
— Твърде далече е. Без мощност, и без скок, ще му трябват двайсет и пет хиляди години, за да пропътува подобно разстояние. Най-малко.
Поклати глава и добави:
— Може би са били в хиперпространството. Двигателите са гръмнали и пилотът ги е измъкнал обратно.
Винаги се държеше така, когато се сблъскваше с предизвикателство.
— Така трябва да е станало — настоя.
— Добра догадка. Но едва ли.
Не можеше да се направи много, докато не стигнехме до кораба, така че Алекс обяви, че се връща в каютата си.
— Уведоми ме, ако научиш още нещо.
— Добре.
— Трябва да се върна към работата си.
— Каква работа?
— Медальоните на Блекмур, заграбени преди три века при граждански размирици на Моринда. Ще струват милиони.
— Знаеш ли къде са?
— Работя по въпроса.
Спряхме до кораба и дори Бел беше впечатлена от размерите му. Английските букви бяха над двайсет метра високи. Корабът вероятно беше три пъти колкото „Мадрид“ — най-големият кораб в експлоатация в момента.