Експлозията беше издухала големи части от кърмата. Част от приставките по дюзите бяха унищожени. Сплитка кабели се рееше из мрака.
Бел ни доближи на шейсет метра от повредената зона, възприе въртенето и плъзгането на изоставения кораб, така че да е неподвижен спрямо нас, и се плъзна напред покрай корпуса. Вглеждах се в пробойните към вътрешността.
— Защо са избухнали двигателите? — попита Алекс.
— Много неща могат да причинят експлозия — отвърнах. — Това нещо е доста примитивно. Не е оборудвано с предпазните механизми, които имаме сега. Може да е било горивото, или пък дисбаланс, който се създава, ако опиташ скок, преди да си готов.
— Да не е звездният двигател?
— Не мога да кажа. Не и оттук. Пък и не знам достатъчно за тези кораби.
Корабът беше надупчен и разкъсан. Бел насочи лъч светлина към него и от време на време осветяваше вътрешността през дупките. Но не можахме да видим много. Минахме покрай товарните люкове. Плъзнахме се край илюминаторите. Подминахме дълги тесни криле и издигната част, чиято единствена функция бе да служи за основа на спомагателните двигатели.
Черните английски букви се редяха край нас — още думи и нещо цветно. Знаме. Не го разпознах. Някак не се връзваше с марголианците, но предполагах, че е флагът на кораба.
Подминахме главните въздушни шлюзове. Бях шест. Всички запечатани.
Най-накрая стигнахме носа.
Алекс ми посочи отворен люк от дясната страна. Може би оттук бяха влезли семейство Уескот.
Наредих на Бел да се приближи.
Спомагателните двигатели се включиха за кратко и ние се приближихме толкова, че сякаш можех да докосна кораба.
Огледах мрачната грамада. Внезапно разбрах защо Делия е била толкова уплашена
Облякохме костюми и излязохме. Алекс обича да води в такива ситуации и сега ме инструктира да не се отделям от него. Забавен е, когато е в такова настроение. Не съм сигурна колко може да помогне, ако изпаднем в истинска кризисна ситуация, но винаги е приятно наоколо да има мъж, готов да те защитава.
Люкът не беше отворен. Беше изрязан. Очевидно семейство Уескот не бяха успели да задействат ръчната ключалка. Но след толкова време щях да се изненадам, ако нещо тук още работеше.
Бяха разрязали и вътрешната врата на въздушния шлюз. Отвъд имаше тясна камера. Пейка беше закрепена за палубата, по отвесни прегради имаше шкафчета. Нямаше гравитация, разбира се. Ходехме с магнитни ботуши.
Алекс освети залата с фенерчето на китката си, отиде до шкафчетата и се опита да отвори едно. Но вратичката не помръдна. Всички бяха замръзнали.
Влязохме в някакъв коридор. Имаше по три врати от всяка страна. По-нататък той се свързваше с друг коридор, с още врати. Никоя не се отваряше.
Алекс избра една напосоки и аз я срязах с лазера. Когато тя падна от рамката, вътре видях движение. Алекс подскочи. Предполагам, че и аз съм го направила.
Из цялата стая плаваха отломки. Трябваха ни няколко минути да осъзнаем, че сред тях има и труп. По-скоро това, което беше останало от него. Наблюдавахме как парчетата се издигат над една от преградите и прелитат под тавана.
Нямаше как да разберем дали е мъж, или жена, нито дори дали е дете, или възрастен. Останахме още малко, като се опитвахме да не му обръщаме внимание и осветихме стаята. И други предмети се рееха наоколо — пластмаси, парчета от мебели, гребен, парцали от кой знае какво.
— Стой близо до мен — нареди ми Алекс. Искаше ми се да не бяхме срязвали вратата, за да можем да я върнем обратно и да запечатаме отново стаята.
Страничният коридор се свързваше с други коридори с още врати. Отворихме една каюта и открихме подобно съдържание, но този път без обитателя й.
— Изглежда са били по двама в стая — каза Алекс. — Капацитетът на кораба е бил около деветстотин души? Условията не са били лоши. Смятах, че са били доста по-нагъсто.
— Алекс, защо не се отправим към кърмата? Да видим какво се е случило.
Той се дръпна и ми направи път.
— Води.
Беше необичайно хрисим. Обича да се перчи. Добър е в това, но се старае да не показва, че го знае. През първия час на борда на „Откривател“ обаче тази му склонност го беше напуснала. Изглеждаше почти зашеметен.
Тръгнахме към кърмата. Открихме още отломки и части от пътници. Трудно беше да се каже колко точно.
Намерихме и тоалетни, общи зали, зони за виртуална реалност и гимнастически салон. Английски знаци навсякъде. Бел ги преведе: ИЗХОД, ПАЛУБА 5, НАТИСНЕТЕ В СЛУЧАЙ НА АВАРИЯ, ДАМИ.