— Докъде? — попита Алекс.
— До Абудай.
Той ме погледна и попита:
— Чувала ли си го?
— Не.
— Поселището е изчезнало след около четирийсет години — каза Бел. — Жителите му не одобрявали технологиите, опитвали се да върнат старите временна.
— И какво е станало с тях?
— Когато пораснали, децата им се върнали на Земята.
Носех генератор и успях да го свържа, но нямаше смисъл. Системата не приемаше заряда. Корабът беше мъртъв като скала.
— Няма да се изненадам — рече Алекс, — ако от Службата за проучвания превърнат кораба в паметник.
Не бях много сигурна кое е пилотското място. Представих си Тая и Ейбрахам тук по време на дългите полети от Земята. Чудех се за какво ли са разговаряли, какво са мислили за Хари Уилямс, какво са изпитвали към пътниците. Дали някой от тях е бил на борда при този последен полет.
Сигурно съм споменала имената им, защото Алекс отбеляза, че не знаем кога „Откривател“ е спрял тук.
— Може да е минало доста време след пристигането на заселниците — каза той. — Тая и Фокнър може да са умрели сто години преди това да се случи.
— Съмнявам се. Не е възможно „Откривател“ да е издържал повече от век, дори с първокласна поддръжка.
Отворих някои от панелите, за да видя в какво състояние са черните кутии. Това бяха контролните системи за комуникация, навигация, захранване, животоподдържане и така нататък. И вероятно за изкуствения интелект. Ако имаха такъв.
И забелязах нещо странно.
Кутиите бяха маркирани. Плочите носеха символи, които вероятно означаваха производител и сериен номер. И може би дата. На някои имаше друга група символи, които знаех, че се превеждат като „Откривател“. На други обаче пишеше нещо различно.
— Бел — попитах, — какво значи това?
— Вдигни го по-високо, за да го видя. А, да. Пише „Бремерхевън“.
— „Бремерхевън“? — повтори Алекс.
— Точно така.
— Другият кораб на мисията — намръщи се той. — Но това е „Откривател“.
— Да.
— Значи тези части са от „Бремерхевън“, така ли?
— Мисля, че да.
— Важни части ли са?
— Не знам нищо за корабите от третото хилядолетие.
— Дай предположение.
— Сигурно са част от основния пакет на мостика. Свързани са с всички системи за управление, с които разполага капитанът. Бих казала, че са важни.
Имаше складови помещения, някои пълни с провизии, други натъпкани с шкафчета. Разбихме няколко от тях и открихме доста багаж.
Нямаше недостиг на артефакти. Чаши, като тази, която Ейми Колмър беше донесла в офиса, се съхраняваха в шкафчетата в трапезариите. Повечето от стъклените бяха пукнати, но имаше и невредими. Напълнихме няколко контейнера с тях.
— Няма проблеми за сделката ни с Шара — каза Алекс. — Тук има достатъчно за всички.
Клиентите ни щяха да харесат тези неща. Взехме няколко лампи, сервизи за хранене, химикалки. Особено харесахме вещите, на които беше написано името на кораба. Имаше и много играчки. Плюшени животинки, книжки с картинки, играчки за теглене, кубчета и пистолетчета. Не всички бяха в добро състояние, но като се имаше предвид възрастта им, определено бяха запазени.
Предпочитах да приключим с разследването, преди да започнем да изнасяме нещата, но корабът беше толкова огромен. Минавахме от каюта в каюта и събирахме какво ли не. Скоро се оказа, че доста сме се натоварили. Взехме събраното и се отправихме обратно към „Бел-Мари“. Когато излязохме, Алекс загуби контрол над товара и той заплава нанякъде. Но поне успя да спаси плочата за Абудай.
Споменавам всичко това, за да покажа на читателя, че имаше голяма доза неорганизираност в начина, по който вършехме всичко. Бяхме движени от съперничещи си мотиви: от желанието да узнаем какво е станало с „Откривател“, а оттам и със самата Марголия, и от алчността на търговци на артефакти. И може би от малко угризения, че взимаме вещи от това злощастно място. Не ме питайте защо. Никога не бяхме имали подобен проблем.
— Почти се надявах да няма толкова неща — подхвърли Алекс. Знаех какво има предвид. Ако артефактите от „Откривател“ бяха малко, цената им щеше да скочи невероятно. Но дори и да ги върнехме, дори и основната част от товара да бъдеше насочена от Службата за проучвания към музеите и изложбите, самото им съществува-’ не щеше да намали цената на стоката.
Е, нищо не можеше да се направи.
Тъкмо се бяхме върнали, когато Бел се обади:
— Засякох кораб.
— Къде?
— Отиде си. Може да е било просто смущение. Не остана дълго в обхват.
— Наблизо ли беше?
— Трийсет милиона километра. Има астероиден пръстен в този обхват.