— Ще трябва да скочим и да се измъкнем.
— Да, стига да имахме осем часа преднина.
Минахме през въздушния шлюз и тръгнахме по корпуса.
— Вероятно е бомба — каза той.
— Може. Но не му е нужно. Стига му само да се удари в нас и ще се взриви.
— Време до сблъска осем минути — съобщи Бел.
— Да видим какво е — казах й, като се изкачих на мостика.
Нашественикът беше на монитора. Беше малък — два линейни тласкача с двигателно отделение и няколко черни кутии отпред. Но достатъчно голям, за да ни изкара от строя.
— С каква скорост се движи?
— С хиляда и осемстотин километра в час.
— Ясно.
Идваше право към „Откривател“.
— Чейс — обади се Алекс, — не можем ли да използваме СБК?
Системата за бедствен контрол е корпускулярно-лъчево устройство, създадено да унищожава скали или лед, представляващи опасност.
— Не — отвърнах. — Има предпазител, който не позволява да се използва за стрелба срещу кораби и оборудване.
— Не можеш ли да го махнеш?
— Ако имахме време.
— Тогава какво ще правим? Каза, че не можем да му избягаме.
— Гледай и се учи, шефе. Гледай и се учи. — Заех мястото си, сложих предпазните колани и дадох знак на Алекс да направи същото. После наредих на Бел да ми прехвърли управлението.
Индикаторите за статуса смениха цвета си.
— Готово, Чейс.
Преместих „Бел-Мари“ напред, покрай корпуса на „Откривател“, по посока на приближаващия съгледвач.
— Разстояние двеста и десет километра — обяви Бел.
На носа на „Откривател“ беше изрисувано изгряващо слънце. Заех позиция на правата между него и нашественика.
— Тези неща са създадени да преследват астероиди — обясних. — И комети. Космически отпадъци. Не са пригодени да се справят с нещо, което може да се движи независимо.
— Значи ще…?
— Стоим и ще го чакаме. Когато се приближи, ще се отдръпнем и то ще се забие в „Откривател“.
— Няма ли по-добър начин?
— Радвай се, че има начин.
Той погледна кораба и рече тъжно:
— Не ми се ще да го повреждаме допълнително. Само да го пипна тоя Болтън…
— Мислиш, че е той?
— Кой друг?
— Може и да си прав. Ако ни отстрани от пътя си, ще вземе „Откривател“ и всичко останало за себе си.
— Чейс — каза Бел. — Върти се. На триста и шейсет градуса.
Наблюдавах го на екрана. Завъртя се, докато горивните му камери не се обърнаха към нас. Тласкачите се включиха.
— Спира — обяви Бел.
— Не е толкова глупаво, колкото смятах.
— Какво искаш да кажеш? — обади се Алекс.
— Разпознало е опасността и намалява скоростта.
Нямаше къде да се скрием.
Индикаторите за статуса на Бел примигнаха.
— Какво смяташ да правиш, Чейс?
— Мисля по въпроса.
— При сегашната скорост на забавяне ще се движи с двайсет километра в час, когато пристигне.
— Дай ми новото време за пристигане, Бел.
— Десет минути и четирийсет и четири секунди, ако настоящото състояние се запази.
Е, поне бях спечелила малко време. Пуснах спомагателните двигатели и завъртях „Бел-Мари“. Съгледвачът се появи в илюминатора. Право пред нас. Насочих се към него, предупредих Алекс, че се изнасяме, включих главните двигатели и започнахме да ускоряваме.
Той обърса уста с опакото на ръката си, но запази самообладание.
Минах на максималното възможно изтласкване. И двамата се забихме дълбоко в креслата, а „Откривател“ заплува назад.
— Увеличава мощността на двигателите — каза Бел.
— Ще спре напълно — обясних на Алекс. — Разбрало е, че се опитваме да минем покрай него. Ще забави достатъчно, за да може да реагира.
— Ако запазим сегашното ускорение, ще се движим с едно цяло и един километра в, секунда, когато го стигнем — обяви Бел.
— Имам въпрос — вметна Алекс.
— Казвай.
— Ще завиеш в последната минута, нали? Ще минеш на едната или на другата страна?
— Да.
— Какво ще стане, ако и то завие в същата посока?
— Вероятността е много малка. Но това е лесната част. Ако застане зад нас, на опашката ни, ще ни е много трудно да се измъкнем, а не знам дали можем да го надбягаме.
— Ясно.
— Затова трябва да го обезвредим, преди да се закачи зад нас. Трябва да ми помогнеш.
— Казвай.
— Ще изключа двигателите за момент, а ти вземи един от контейнерите и го натовари с най-тежките артефакти.
— Добре.
Съгледвачът все още не се виждаше през илюминатора, но нарастваше на монитора.
— Бел — казах, — поеми управлението, докато ме няма.