— Май че е град — каза Алекс. — Къде сме, Бел? На Земята ли?
— Не знам, би могло да е навсякъде.
Детето беше на около девет. Носеше син комбинезон и имаше шнола с цвета на косата му. Гледаше право към нас, усмихваше се и махаше с ръка. Очите на майката също бяха приковани в нас. Беше облечена в камуфлажни дрехи, усмихваше и търпеливо изчакваше заснемането на филмчето да свърши.
Усещах идването на дъжда. И вятъра, шепнещ сред дърветата. Жълто сияние сред изпълненото с облаци небе предполагаше наличие на луна. Момичето явно искаше да изтича към нас и да ни прегърне, но допускам, че му е било казано да позира, и то така и беше направило.
— Стига ли толкова? — попита Алекс.
— Да — отвърнах. — Следващата, Бел.
Пак майката и дъщерята. Стояха на предната веранда. Къщата изглеждаше обитаема. Предните стъпала не пасваха съвсем на верандата, а стълбът на лампата беше наклонен. От покрива липсваха керемиди, а няколко от по-големите прозорци имаха нужда от поправка на дограмата. Не беше място, с което да впечатлиш приятели, но отпред имаше доста цветя и изглеждаше уютно.
Облаците се бяха отдръпнали леко и успяхме да видим луната. Беше голяма и ярка, малко по-голяма от тази на Римуей. Сега жената се смееше, изглеждаше по-спокойна и се протягаше, за да поеме детето в прегръдките си. Беше хубава. Косата й беше кестенява като на момичето, с червени отблясъци. Изглеждаше щастлива и безгрижна. Носеше бяла блуза и тъмни панталони.
— Чудя се кои са — промърмори Алекс.
Свих рамене.
— Може би е станала капитан на „Откривател“ — казах.
— Не изглежда като човек, който би пилотирал междузвезден кораб. Сигурно е била твърде заета с малката си дъщеричка.
— Говорех за момиченцето.
— Не е Земята — каза Бел.
Гласът й дойде сякаш от малката горичка.
— Откъде знаеш? — попита Алекс.
— Не е земната луна.
Три от холограмите даваха изглед към реката. Изглеждаше дива и спокойна. Жената се появи в една от тях, стоеше до дърво и се взираше замислено в отсрещния бряг.
Две не можеха да бъдат възстановени. Другите седем бяха направени в близост до къщата, включително една с майката и детето, застанали пред отворената входна врата — единствената ни възможност да огледаме вътрешността. Успяхме да различим кресло и маса с лампа. Момичето се появяваше във всяка от седемте холограми.
Имаше два стола на верандата и маса, на която бе поставено растение в саксия. Пред верандата имаше детска количка. Видяхме и пътеката, която свързваше къщата с портата.
Върнахме се на реката и се вгледахме по-усилено в пръстена от светлина от другата страна.
— Можем ли да се приближим? — попитах.
Бел фокусира върху пръстена и ние се устремихме към него. Той се разшири и се разпадна на отделни светлини. Приличаха на трафик.
— Добре — каза Алекс. — Да видим отново комбинезона на момичето. По-близо.
Детето се появи пред нас. Смееше се и дърпаше майка си. Комбинезонът му имаше нашивка на рамото.
Беше от „Откривател“.
— Детски е. Вероятно е сувенир. — Алекс погледна небето, но звездите не се виждаха. — Това е Марголия — рече той.
Легнах си, като си мислех колко хубаво би било да съм си отново вкъщи. Тъкмо потъвах в съня, когато Алекс почука на каютата ми. Включих лампата, взех халата си и му казах да влезе.
Носеше чаша с кафе.
— Съжалявам, че те безпокоя, Чейс.
— Няма проблем. Какво има?
— Просто се сетих за нещо й исках да го споделя.
В стаята имаше един стол, така че аз седнах на леглото.
— Казвай.
— Мислехме за бедствие от някакъв вид. Това е единствената смислена причина да качат всички тези деца на „Откривател“. Било е спасителна мисия.
— Сигурно. Колонията се е сблъскала с нещо. Вирус. Глад. Може би дори чуждоземци.
— Мислиш на дребно, Чейс.
— На дребно? Появяват се чуждоземци и това е дребно?
— И двамата знаем, че планетарната система тук е прецакана. Искам да кажа, че успяхме да намерим само три свята, а единият от тях е с изкривена орбита.
— Няма нищо необичайно в това, Алекс. Навсякъде има наклонени системи.
— Но точно в тази намерихме „Откривател“. Това ни дава поне възможност за някакво предположение.
— Алекс, за какво говорим?
— Катастрофа на планетарно ниво.
— О!
— Може би нещо е минало през системата и е разбило света на колонията или пък го е изтласкало.
Или го е блъснало в слънцето. Възможно е, но не изглежда особено вероятно.
Вероятността за сблъсък беше малка. Но ако бе станало така…