Ако си видял една луна, все едно си видял всички. Тази беше обсипана с кратери от едната страна. Другата беше сравнително гладка, вероятно резултат от древен поток от лава. Спряхме на орбита около нея и започнахме да търсим нещо, което да ни подскаже как бе стигнала дотук.
Алекс направи снимки и я картографира. Измерихме я, сканирахме я. Надявахме се да открием следи от човешка дейност. База, монумент, гаечен ключ, изпуснат в прахта. Нещо. Но и да имаше такова, не го открихме.
— Орбиталният период е приблизително сто трийсет и пет години. В момента е по средата между афелия и перихелия.
— Имаме станция и луна — казах. — Може би ще успеем да разберем кога се е случило събитието.
Алекс кимна.
— Давай.
Звездният ми час.
— Бел — наредих, — проследи орбитата на луната и станцията девет хиляди години назад. Пресичали ли са се по някое време?
— Смятам, че да — отговори Бел.
— Браво, Чейс — вметна Алекс. — Имаш бъдеще като математик.
— Това ще е стъпка назад — заявих.
Бел се обади:
— Не. Не са се пресичали. Но са били близо.
— Колко близо?
— На по-малко от две цяло и три милиона километра на трети март две хиляди седемстотин четирийсет и пета по земния календар.
— Петдесет и пет години, след като са кацнали — пресметна Алекс.
— Да видим какво излиза тогава. Бел, покажи ни биозоната.
Приглуши светлините и ни показа слънцето. Очерта голяма окръжност около него, за да означи биозоната. После добави яркожълта дъга.
— Това е станцията.
Втора дъга преминаваше от едната страна на станцията.
— Луната.
Приближаването ставаше във вътрешната част на биозоната.
Алекс се включи:
— Бел, покажи ни къде е бил земният свят на тази дата.
— Трудно е да се определи с точност, защото орбитата на планетата може да е била различна преди събитието.
— Със сигурност е била различна — подчертах.
— Тогава какво търся? — Звучеше раздразнено.
— Ако земният свят първоначално е бил на стандарт — на орбита в биозоната, близо до вътрешния й ръб, тогава къде би се намирал?
— Един момент, моля.
Зачакахме мълчаливо.
Появи се мигащ маркер на една педя разстояние от луната. По-далече от станцията.
— Не е идеално пресичане — каза Алекс.
20
Ще прекъснем идеологическите безсмислици — политически, религиозни или социални, — които се предават от поколение на поколение. Ще започнем начисто, на ново място, с нов подход. Ще се учим от историята и ще отхвърлим доктрините, които са държали човешката раса прикована към какофонията от неяснота и объркване. Винаги сме осъзнавали потенциала си за величие, защото сме виждали какво може да бъде направено, когато индивидите отхвърлят оковите на конформизма. Сега ще демонстрираме какво ще стане, когато цялото общество цени преди всичко свободния разум.
Хари Уилямс, Бележки в деня на честването на деня на свободата в Берлин, 3 март, 2684 година по земния календар
Все още обикаляхме около луната, когато Бел докладва, че е открила „Бремерхевън“.
— Последното парче — казах аз.
— Ще видим.
Беше по-малък, по-тесен и по-издължен от „Откривател“. Този път нямаше избухнали двигатели и никакви следи от повреда освен вдлъбнатините, където вероятно бе ударен от плаващи скали и лед. Носеше същия флаг и по-изящен надпис на корпуса.
Не видяхме човешки останки вътре. Имаше доста неща, които щяха да изглеждат добре в инвентара на „Рейнбоу“, но Алекс реши, без да обясни защо, че няма да взимаме нищо от „Бремерхевън“. Каза просто:
— Остави го за Уинди.
На мостика отворихме панелите и видяхме разкачените кабели и празни места, на които някога се бяха намирали контролните кутии. Алекс се разходи с магнитните си ботуши и насочи фенерчето си към всяко помещение. Накрая каза:
— Чейс, я кажи, след като са трансплантирали контролните кутии на „Откривател“, този кораб можел ли е да отиде някъде със собствена мощност?
— Съмнява ме.
— Но не си сигурна.
— Не съм достатъчно запозната с този кораб. Възможно е да има резервен контролен център някъде на борда.
— Добре — кимна той. — Можем ли да проверим?
Спомних си множеството енергийни релета от „Бремерхевън“ в машинното отделение на „Откривател“.
— Да идем да погледнем двигателите.
Както отбелязах и преди, не знам много за технологията от третото хилядолетие. Но и не се налага, ако човек иска да разбере само дали липсват части или кабелите са разкачени. Един бърз поглед ми бе достатъчен да разбера, че „Бремерхевън“ не е могъл да иде никъде сам.