Алекс застина.
— Какво? — попитах.
— Артефактите.
Обади се на превозваческото бюро. Да, много съжаляват, но и трите контейнера били на борда на совалката, излетяла в шест.
— Но виждам, че са застраховани, така че няма причина за тревога, господин Бенедикт.
Застраховани за номинална сума. Нямаше как да ги застраховаме според истинската им стойност. Превозваческата компания щеше да откаже да ги приеме.
В този миг се сетих за кутията с единствените оцелели артефакти. Бях я оставила на стола. Тръгнах обратно, но видях сервитьора да върви към мен с кутията и покупките ми.
Опитахме се да се обадим на Уинди. Изкуственият й интелект ни информира, че е на друга линия и е заета с приготовленията за конференция, насрочена за следващия ден.
Попитах дали знае за совалката.
— Да — отвърна той. — Доктор Яшевик знае.
— Има ли Чарли Евърсън сред служителите й — обади се Алекс.
— Не — отговори изкуственият интелект. — При нас не работи такава личност.
Прекъснах връзката. Той ме дръпна настрана и се вгледа притеснено в тълпата около нас.
— Мислиш ли, че е било предназначено за нас? — попитах.
— Ти как смяташ?
— Няма оцелели — казваше някой по новините. — Имената на жертвите няма да се обявят, докато близките не бъдат известени за станалото.
Говорителката се обърна към репортера: „
— Бил, с каква информация разполагаш?
— Смята се, че това е първата злополука със совалка от повече от век. Последният инцидент се е случил…
Хората се събираха, за да гледат.
Алекс се обади на охраната. Даде им описанието на Чарли и им каза, че той може да е свързан с инцидента.
Две минути по-късно се появиха мъж и жена и ни засипаха с въпроси. След като им казахме, каквото знаехме, придобиха скептичен вид, но ни благодариха и ни увериха, че ще направят изчерпателен доклад. Попитаха и къде могат да ни намерят, ако възникнат още въпроси.
— Може би ще го открият. Сигурно не е напуснал станцията — казах аз.
— Да се надяваме.
Отразяването на събитието продължаваше:
— От „Въздушни и космически превози“ ще направят изявление след малко…
Един от мъжете до нас накара децата си да млъкнат. Жена в далечния край на залата припадна.
— Двайсет и двама души, включително и пилотът….
Огледах се, надявах се да забележа Чарли някъде. Чудех се дали няма да опита още нещо срещу нас.
— …в океана. Спасителните екипи едва сега пристигат на местопроизшествието…
Алекс отвори кутията. Всичко беше вътре.
— Внимавай да не я изгубиш — каза той.
— …Казват, че не е имало повреда, Лара. Просто сензорите са отказали без предупреждение…
На екрана се появи схема на L700 — моделът совалки, използвани на Скайдек. Анализаторът започна да обяснява защитните му механизми.
Пристигнаха двама санитари, за да се погрижат за припадналата жена. Чуха се викове: „Пазете се“ и „Направете място“. После я отнесоха.
— …казват, че това е най-безопасната совалка във флота. Използва се в Конфедерацията повече от шейсет години. И това е първият.»
Откъснахме се от тълпата и открихме свободни седалки в една от чакалните. Мисля, че едва сега осъзнахме какво се е случило. Двайсет и двама мъртви. Това щеше да е една от най-ужасните катастрофи на нашето време. Но не бях сигурна какво точно чувствам. Представих си, че си стоя в кабината и внезапно политам в небето.
— Добре ли си? — попита Алекс.
— Да.
Хората от охраната се върнаха и ни заведоха в централния офис, където описахме Чарли отново, за да му направят портрет.
— Знаеше ли, че навремето на подобни места е имало охранителни камери? Записвали са всичко — рече Алекс.
Всъщност, добави той, „Рейнбоу“ даже продала подобно устройство на колекционер преди години.
— Може би трябва отново да ги сложат — казах.
Когато приключихме, бяхме изпуснали полета в девет часа. Ако въобще бе имало такъв.
22
Нищо не шокира системата така, както убийството. То ни напомня, че дори в това сравнително просветено време сред нас още има варвари.
Баринджър Тейт, „Цивилизован до вина“, 1418
До сутринта бяха оповестени имената на пътниците. Не бях особено изненадана, че Чарли Евърсън не беше сред тях.
— Не е от нашите хора — каза ми Уинди по линка. — Дори не бях чувала за него, преди да се обадите.
— Прибрахме се вчера.
— Слава Богу, че не сте били на полета. Нали не мислиш, че е било покушение срещу вас?
— Това е третият опит.
— Господи, какво става?