— Алекс смята, че някой се е надявал да ни заличи от уравнението, за да си присвои „Откривател“.
Тя видимо се зарадва.
— Открихте ли го?
— Да.
— Разкажи ми за него. В какво състояние е? Къде е? Открихте ли Марголия?
Направих малка пауза за ефект.
— Бяхме на орбита около нея.
Тя си пое дъх.
— Наистина ли? Не се шегуваш?
— Не, Уинди. Бяхме там.
Тя плесна с ръце и скочи така бурно от стола си, че се уплаших да не прескочи в нашия офис.
— Възхитително!
— Сега е само джунгла. Нищо не е останало.
— Няма значение! Открили сте я? Невероятно! Сигурни ли сте? Откъде знаете, че нищо не е останало?
Трябваха ми няколко минути, за да й обясня. После още няколко минути обсъждахме какъв ефект ще има откритието върху археологическата общност. След това тя се върна към случилото се.
— Как изглеждаше този Чарли?
Описах го.
Тя поклати глава.
— Не ми говори нищо.
— Предполагам, че не знаеш нищо и за един съгледвач.
— Какъв съгледвач?
— Някой се опита да си поиграе на блъскащи се колички с нас.
— Това е лудост! — изуми се тя.
— Така е. Но смятаме, че опасността е вече зад гърба ни, след като подадохме иска.
— Все пак бъдете внимателни. Кога го подадохте?
— Рано тази сутрин.
— Включихте ли и нас?
— Как иначе?
— Благодаря.
— Няма за какво. Но ще те помоля за нещо.
— Слушам те.
— Искаме да се направи изявление, и то веднага. Нека онези лунатици разберат, че вече всичко е известно. Просто в случай, че не следят ставащото в Бюрото за записи. Нека знаят, че Марголия се смята за открита.
— Добре. Ще организирам пресконференция утре сутрин. Какво друго мога да направя за теб?
— Предполагам, че Службата за проучвания ще изпрати мисия.
— Разбира се.
— Добре. Може би не е лошо да се задействате. Тези хора, които и да са, имат преднина. Могат да приберат доста неща.
След това се обадих на Шара.
— Чух какво е станало — каза тя. — Радвам се, че сте изпуснали полета.
— Има още нещо, Шара. Някой се опита да ни отстрани по време на мисията.
Обясних й за съгледвача.
— Как е възможно? — учуди се тя. — Кой знаеше къде отивате?
Поколебах се.
— Само ти.
Тя прикри уста с ръка.
— Хей, не съм казвала на никого.
— Това исках да те попитам. Никой ли не е разпитвал?
— Не. Никой.
— Дали някой е имал достъп до информацията, която ни даде?
Тя си пое дълбоко дъх.
— Служителите.
— Кой по-конкретно?
— Чейс, всеки, който работи в администрацията на Службата за проучвания, има достъп.
— Шара…
— Стартирах програмата от офиса си. Това я е направило достъпна.
— За целия свят.
— Съжалявам, Чейс. Ти не каза нищо за нуждата от поверителност.
— Реших, че е очевидно.
— Не беше. Съжалявам.
— Добре. Поне знаем какво е станало.
— Ако ми беше казала, щях да сложа код за достъп до програмата.
— Забрави.
— Не знаех…
Фен се обади следобед и бяхме разпитани от още двама следователи. Съобщихме им всичко, което бяхме казали и на първия екип, после отново го повторихме. Попитаха ни кой би искал да ни убие и ни погледнаха скептично, когато им казахме, че не знаем.
— Не че нямам врагове — заяви Алекс. — Неизбежно е в моята работа. Но не познавам никого, когото бих окачествил като масов убиец.
— И смятате, че са искали да се доберат до тази Марголия?
— Да.
— Звучи като най-голямото откритие на всички времена.
Бяха мъж и жена, много любезни — благодаря ви госпожо, напълно ли сте сигурна? Мъжът беше нисък и тантурест, а жената — висока и слаба. Явно той беше по-старшият.
Извикаха образа на всеки Чарли Евърсън на планетата. Никой от тях не беше нашият човек. После ни показаха галерия със закононарушители. И там го нямаше.
— Бомба ли е било? — попитах.
— Да — отвърна жената. Гласът й беше напрегнат. Потиснат гняв може би.
— Не е за вярване — добави тя след малко, — че някой ще сложи бомба в превозно средство, пълно с хора. Накъде отива този свят?
— Въвели са допълнителни мерки за сигурност — заяви мъжът.
Алекс попита дали полицията има някакви предположения.
Отговориха, че не могат да коментират.
Посъветваха ни да бъдем внимателни и да се обадим, ако забележим нещо подозрително.
— Не смятайте, че сте в безопасност само защото сте завели иск — каза жената. — Най-добре ще е да не пътувате заедно, докато не изясним ситуацията.
Никой не се интересуваше от археологически открития, защото взривяването на совалката беше водещата новина. И все пак Уинди се опита. Уреди пресконференция на следващия ден, както беше обещала, и Алекс направи официално изявление. Застана пред събралите се петнайсетина писатели и журналисти — обикновено на подобно събитие щеше да има поне стотина — и им каза, че Марголия е открита.