Намръщи се, поклати глава и каза:
— Името на жената е Саманта. Има двама сина.
— Хари-младши. И…
— Томас. Томас е бил на около пет, когато са тръгнали.
— Какво друго има?
— Това е.
— Можем ли да проверим извън мрежата?
— Свободна ли си за вечеря? Утре вечер ще съм в града.
— Разбира се, Шеп. Много ще се радвам.
— Ще ти се обадя.
23
…В признание за извънредно високи заслуги в служба на човечеството…
От надпис върху наградата „Човек на годината“ на Службата за проучвания
Шеп се появи в „Рейнбоу“ все така привлекателен и впечатляващ. Носеше чип с данни и няколко книги.
— Имам малко информация за Саманта — съобщи ми той. — И реших, че ще се радваш да видиш заминаването на „Откривател“.
— Имаш ли го? — извиках възторжено.
Той ми показа чипа.
— Холограмен запис. Реконструиран. От двайсет и седми декември две хиляди шестстотин осемдесет и осма година.
Нямах търпение да го видя, но той поклати глава и каза:
— Първо вечерята.
— Защо не го погледнем набързо?
— Защото в такъв случай ще трябва да ме поканиш у вас.
— В офиса е по-удобно — възразих.
Той се ухили — прекрасна, чиста, нескриваща нищо усмивка — и отвърна:
— Съмнявам се.
Ядохме в „Порч Лайт“ и го заведох в апартамента си.
Гледахме как колонистите прекосяват тесните зали на древната космическа станция. „Откривател“ се беше оказал твърде голям, за да го закотвят, така че пътниците бяха откарвани по двайсет със совалка. Според разказвача беше трябвала почти седмица, за да качат деветстотин души на кораба. Не бяха само млади хора, както очаквах. Имаше и много деца, които носеха балони и се гонеха. Други плачеха. Не искаха да напуснат дома си.
Един репортер провеждаше интервюта. Бяха преведени на стандартния език. Тръгваха към нов свят, към по-добър живот. С учудване разбрах, че са възнамерявали по някое време да установят отношения с родния свят.
— След като се устроим.
„Устройването“, изглежда, беше ключовата фраза.
Бях останала с впечатлението, че повечето колонисти са били заможни, но хората на визуалния запис изглеждаха съвсем обикновени.
Като че ли нямаше много изпращачи. Предположих, че този тъжен факт е свързан с качването на станцията, което трябва да е било доста по-скъпо по онова време. Бяха се сбогували на Земята. И все пак имаше нещо самотно и обезсърчаващо в това заминаване.
На една от седалките бе оставен бял афиш. Не можех да разчета древния надпис, но преводачът ми го преведе: „Марголия или Сърцето“.
Стори ми се напълно безсмислено.
И последните пътници се изкачиха по тясната рампа, влязоха в совалката, люковете се затвориха и совалката потегли. Някакъв кореспондент говореше за новите пионери.
После се озовахме в стая с камина, където няколко души обсъждаха „значението на всичко това“. Значението на всичко това изглеждаше най-вече угнетяващо и мрачно. Колонистите бяха бунтовници. Техните разбирания бяха съмнителни, както и патриотизмът им, мотивите им и дори моралът им. Поставяха близките си в опасност. Не подкрепяха правителството, на което всички дължаха благодарност и вярност.
— Съчувствам на децата.
След няколко минути пак бяхме на космическата станция и гледахме през огромен прозорец към „Откривател“. Беше свързан отпред и отзад със снабдителните съоръжения. Към него бяха прекарани кабели — зареждаха го с гориво. Совалката излетя от въздушния шлюз и се отправи обратно.
Кореспондентът се появи отново.
— И така, най-голямата самостоятелна група от космически заселници напускала някога Земята, е на кораба и се готви да потегли. И това е само част от първата вълна. „Бремерхевън“ ще потегли към същото място, където и да се намира то, в края на следващия месец.
Кабелите и свръзките се изтеглиха. Спомагателните двигатели се запалиха и гигантският кораб започна да се отдалечава.
— След четири дни — продължи гласът — „Откривател“ ще навлезе в загадъчното селение, което наричаме хиперпространство. А след десет месеца, ако Бог е пожелал, ще пристигнат в новия си дом. След две години „Откривател“ ще се върне тук, за да вземе следващото попълнение.
Кореспондентът беше мрачен, напрегнат, претенциозен, мелодраматичен. Залата зад гърба му беше празна.
— Председател Хоскин направи изявление тази сутрин — каза той, — в което изрази надеждата си, че хората, които отпътуват оттук днес, ще намерят Божията благословия в своите начинания. Той обяви, че ще изпрати помощ, ако колонистите поискат такава. Макар че разстоянията явно ще се окажат проблем. Други източници в администрацията, които пожелаха да запазят анонимност, казаха, че републиката ще се развива по-добре без пътешествениците и че, цитирам: „това са хора, които нямаше да са удовлетворени, докато не наложат безбожната си идеология над всички.“ Днес в девет часа Хауърд Петровни ще бъде гост на шоуто на Лусия Брент, където ще се обсъди въпросът дали колонистите ще се справят сами.