Джек с мъка се изправи и се затича колкото му позволяваха силите по посока на вилата. Трябва да са се уплашили, че не е могъл да излезе от транса, и са го изнесли на чист въздух.
Стигна до къщата и силно похлопа на вратата. Отговор не последва, а и нямаше никакви признаци на живот наоколо. Сигурно са отишли да търсят помощ. Или… Джек усети как го обзема смътен страх. Какво се бе случило миналата нощ?
Отиде до хотела си колкото можеше по-бързо. Тъкмо се канеше да попита нещо на гишето, когато силно смушкване в ребрата една не го повали. Той се извърна възмутен и съзря белокос възрастен джентълмен, който весело му се смееше насреща.
— Не ме очакваше, момчето ми. Не ме очакваше, а? — каза белокосият човек.
— О, чичо Джордж, мислех, че си на много мили оттук — някъде из Италия.
— Да, но не съм. Пристигнах миналата нощ в Дувър. Сетих се, че на път за града мога да спра тук с колата и да те видя. И какво заварвам? Цяла нощ те няма. Хубаво скиташ…
— Чичо Джордж — спря го Джек решително. — Имам да ти разкажа една изключителна история. Мисля, че няма да повярваш.
И той разказа всичко.
— Един бог знае какво стана с тях — завърши Джек.
Чичо му сякаш всеки момент щеше да получи апоплектичен удар.
— Вазата — успя да промълви той най-накрая. — Синята ваза. Какво стана с нея?
Джек се втренчи в него, без да разбира, но по-потопен в потока от думи, който последва, започна да разбира.
Изведнъж проумя: „Минг… уникат… бисер на колекцията ми… струва поне десет хиляди, предложи ми ги Хогенхаймър — американският милионер… единствен екземпляр в целия свят.“
— По дяволите, сър, какво сте направили със синята ми ваза?
Джек се спусна към гишето. На всяка цена трябваше да намери Левингтън. Младата жена зад гишето го погледна хладно.
— Доктор Левингтън замина късно снощи с кола. Остави бележка за вас.
Джек я разтвори. Беше кратка и конкретна.
„Скъпи млади приятелю,
Минало ли е времето на свръхестественото? Не съвсем — особено когато го разкрасим с нова научна терминология. Най-сърдечни поздрави от Фелиз, бащата-инвалид и мен. Тръгнахме преди дванайсет часа, а това е предостатъчно.
Искрено ваш,