— Добре, сър.
— Ще остана да чуя какво ще каже. Говори се, че в Каруел Глен имало епидемия.
— Да, сър, доста било сериозно.
— Няма нужда да я разпрягаш, Том, само й пъхни главата в оглавника до портата — ей там, на ограждението до входа, ако имаш подръка торба със зоб, и после се върни тук. Тя е кротка като агънце. Искам да поговорим. Смятам да купя две-три кобили, така че опитай да се сетиш не си ли виждал някоя тъдява. Старата Тарнли е в кухнята, нали?
— Така ми се струва, сър.
— Е, опитай да се сетиш за някоя кобила. Може да завъртим търговия, ако ми харесат.
С тези думи Хари се отдалечи, почука на прозореца на кухнята, кимна и се усмихна на госпожа Тарнли.
— Казаха ми, че всички сте болни, обаче по-добре болни, отколкото тъжни. Само това мога да кажа, жено — каза Хари, докато влизаше както обикновено в кухнята и тупна с голямата си ръка старата Милдред по рамото.
— Да, сър, болни сме, тъжни сме и скоро ще съжаляваме. Погребахме брат ви съвсем наскоро, така че няма как в Грейндж да не скърбим — това беше неговият дом, а това горе е неговата вдовица. Болестта е за предпочитане пред тъгата, само че положението тук не е такова — май и единият и другият ще си отидат. А онази повлекана горе, госпожица Доджър, само се мотае между спалнята и килера. Нямам повече полза от нея, отколкото от петела на върха на камбанарията в Каруел. Никога не съм преживявала такива времена в Каруел Грейндж, вече едва се държа на краката си. Вече не издържам и поне двайсет пъти на ден ми се иска да си бях полегнала на спокойствие в гроба.
— Казват, че цвилещ кон и мърмореща жена живеят дълго. Не се бой, няма да умреш сега, жено, без тебе няма да го има Грейндж. Скоро всичко ще се оправи, гарантирам ти — вятърът не духа дълго на високото, нали знаеш. Ей сега ще чуем какво ще ни каже лекарят.
— Че какво може да каже лекарят — каквото и досега! Пиявици като лекарство и молитви към Бога! А смъртта ще дойде, когато Бог я изпрати. Болестта ни показва, каквито сме, а всеки се бои от гроба, както детето се страхува от тъмното. Не знам колко е полезен лекарят и какво успя да направи за господаря Чарлс — не е по-лош от всеки друг, даже е по-добър от мнозина може би, — ама ни струва много пари. Вчера дойде лейди Уиндейл, макар да не е съвсем добре и трудно да слиза от каретата, срещна се с госпожица Крейн и й даде на заем петдесет лири, за да се оправим, докато младата госпожа, моля се на Бога, оздравее и поеме нещата в ръцете си. Иначе здравата щяхме да загазим още преди края на седмицата. Съчувствието върши работа, ама помощта върши повече. Добре е, че в този позорен свят тук-там е останал по някой свестен човек, който няма да изостави близките си в нужда, когато самият той има предостатъчно. Чудя се как не му е хрумнало на стария господар Хари от Уайвърн, докато невръстният му внук лежи горе в люлката си, как не ви е хрумнало и на вас, господарю Хари.
Хари се засмя, може би със съвсем леко неудобство.
— Виж сега, миличка… — поде той.
— Не съм ви милинка, аз съм старата Милдред Тарнли от Каруел Грейндж, която служи на семейството — вашето и нейното — вече много години и която ви говори открито. Не ми се иска да одумват семейството за безчестие, както ще стане. Срамота е, ако тук няма достатъчно пари, докато върлува болест!
— Знаеш, че имаме пари, обаче старият господар в момента е сърдит. Сигурно ще му мине. А що се отнася до мен, беден съм като църковна мишка. Погледни ме добре, аз съм само един беден дявол който живее от конете и невинаги има в джоба си пари дори за чаша бира. „Четири фартинга и един напръстник — и джобът на моряка дрънка“. Твърде си остра, Милдред, но си добронамерена, а колкото и да е горчива чашата, на дъното винаги е сладко.
— Стори ми се, чух лекарят да идва — каза Милдред, обхвана ухото си с длан и се заслуша.
— Да, чувам го да говори — потвърди Хари и излезе да го посрещне.
Преди лекарят да се качи горе, двамата с Хари разговаряха малко в дневната с дървената ламперия, която и двамата добре познаваха.
— Нали ще се видим тук?
— Преди да си тръгна ли? Да, ще се отбия.
— Добре — отвърна Хари и лекарят се качи горе да прегледа болната.
ГЛАВА 54
ПЪТУВАНЕ ДО ТУАЙФОРД
Лекарят слезе след по-малко от десет минути.
— Е? — попита Хари през рамо и рязко се извърна от прозореца.
— Няма съществена промяна — отвърна лекарят. — В този случай медицината не може да направи много. Най-хубавото е, че силите й са се запазили, но случаят е много тревожен, много тревожен.