Дали господарят Феърфийлд внезапно не бе полудял, както се случваше понякога с хората? Дали тази ухилена маска, това разкривено и набръчкано лице с пламнали очи, страховито дълбаещи в мозъка й, не бе преобразен от лудостта познат лик?
— Хайде, момиче, кажи, харесваш ли ме? — настоя призракът. — Е, май изгуби ума и дума, глупаче такова… Виждам, че се засрами — продължи той след кратка пауза. — Обаче ще ми отговориш, трябва да ми отговориш — ти харесваш стария Уайвърн, харесваш господаря. На друго място ще се чувстваш странно — така си е… А един по-млад господар няма да е толкова мил с теб като мен… И аз много те харесвам, пиленце… Ще бъдеш моята малка кралица, ще те облека цялата в сатен и в панделки, в дантели и в лен… И ще ти купя всякакви скъпоценности… огърлици, обеци, брошки и каквото си поискаш, чуваш ли? Никой не е имал такава съпруга, добре да знаеш… Ти ще си най-прелестната господарка на Уайвърн от сто години насам… Нищо няма да правиш, по цял ден ще си стоиш до прозореца, ще се возиш на каретата и ще издаваш заповеди на прислужниците. А аз ще ти завещая всеки акър, всяка клонка, всеки камък и всяка сребърна лъжица в Уайвърн, защото ти си свястно момиче и аз ще те направя жена. Ще ми се да им извия вратовете на тези негодници — не заслужават да получат и един шилинг от мен. Така че, подай ми ръка, момиче, и да сключваме сделката.
Господарят се приближи една-две крачки и протегна голямата си костелива ръка, а Алис ужасена го гледаше с широко отворени очи и възкликна тихо:
— О, сър! О, господин Феърфийлд!
— О, я! О, господин Феърфийлд! — изкиска се той, имитирайки младата жена, докато се приближаваше. Не се срамувай и не се бой от мен, малка Алис. Толкова много ми харесваш, че няма да нараня дори връхчето на кутрето ти. Сега преспи с тази мисъл и ще ми отговориш утре сутринта. — И той положи върху разтрепераните й рамене силната си ръка, която навремето бе вдигала яки борци от земята и ги бе запокитвала ничком. — Пожелай ми лека нощ и ме целуни. Лека нощ и на теб, момиче, ще поговорим утре сутринта. И помни, нито дума на момчетата, мътните ги взели, докато не уредим всичко. Милото ми момиче с гладки страни, с блеснали очи и с червени като черешка устни…
В този момент старият господар дръзко целуна младата жена, както бе заплашил, при това два-три пъти, докато наболата му бяла брада започна да я дращи, тя се отскубна от него с пламнали страни и още по-притеснена се спусна към вратата.
— Пожелай ми лека нощ! — провикна се господарят, все още ухилен, разбута столовете и залитайки тръгна подире й.
— Лека нощ, сър — проплака Алис и хукна през вратата, под арката в коридора и нагоре по стълбите към стаята си, викайки възможно най-безгрижно, но с разтреперан и сериозен глас старата си прислужница: — Дулчибела, къде си?
Изпита огромно облекчение, когато познатият скъп глас се обади и Алис видя светлината на свещта й.
— Ей…, какво те прихвана, по дяволите? — избумтя гласът на мъжа от основата на стълбите. — Все с този номер излизате, негодници такива — бягате, та да ви гоним. Ама аз няма да го направя, някой друг път. Лека нощ, диво птиче!
— Благодаря ви, сър… лека нощ, сър — повтори гласът на Алис, изкачващ се все по-нагоре по стълбите, и после той чу как вратата й се затръшва.
Господарят постоя известно време с пламнало лице и с подигравателна усмивка, загледан нагоре по стълбите, поставил голямата си кокалеста ръка на перилата и чудейки се колко е млад все още. Засмя се, изсумтя доволно и заключи, че всичко помежду им ще бъде решено на следващата вечер. Отново погледна часовника си, установи, че в крайна сметка тя не се бе оттеглила по-рано от обикновено, върна се до камината, дрънна със звънчето и си поръча втора кана „приспивателно“, както наричаше каната с пунш.
Том забеляза изпъчената стойка на господаря пред огъня тази вечер, който го огледа с ъгълчето на окото си, когато слугата влезе в стаята, усмихна се и палаво поклати глава.
— Ти си тъпак, Том. Какво си се нацупил? Я се усмихни, мътните те взели, че ще те сръгам с ръжена. Никога не клати глава, човече. Можеш да направиш и на себе си кана пунш и ще видиш как ще се подмладиш, пък може и прислужниците да започнат да те гледат влюбено, кой знае?
Том не знаеше как да тълкува този неочакван изблик на веселост и на добронамереност. Тайно погледна изпитателно господаря си и му благодари колебливо, защото бе свикнал да се бои от него, а докато вървеше по коридора, се запита дали писмото, което бе пристигнало същия следобед, не съобщава за смъртта на старата лейди Дрейтън, или пък за допълнителни средства за имението. Понякога подозренията му бяха близо до истината, защото в потънали в дрямка домове като Уайвърн, където почти нищо не се случваше, всички теми за разговор са ценни и се правят какви ли не предположения. Освен това бъдете сигурни, че каквото се говореше в градчето, не бе тайна в слугинската стая, макар че не толкова му вярваха, колкото просто клюкарстваха.