Има болести, които не могат да се излекуват чрез тялото. Умствено болните, каквито са пострадалите от тези упорити заболявания, за които, когато умрат, се казва, че умират, защото сърцето им е разбито — не се повлияват от кутийките и шишенцата на аптекарите, на тях те не им вършат работа. Сърдечната болка, която е просто един много дълъг пристъп, се таи там, където аптекарят не може да стигне, да види, да докосне и да разбере. Разболее ли се безсмъртният и неразбираем в този живот дух, който е господарят на тялото, всичко се разболява. Когато той боледува, всичко останало боледува и страда, а тялото, неговата крайна проява, отразява, но не може да облекчи страданието му.
Доктор Уилет също твърдеше, че детето е болно и че трябва да е било болно, преди да е напуснало Грейндж.
По този въпрос двамата с Милдред Тарнли водеха разгорещени спорове.
След като и двете страни се поуспокоиха, той призна, че е възможно симптомите да не са се били развили достатъчно, за да са привлекли вниманието на неподготвен наблюдател.
По това време в Грейндж положението ставаше все по-ужасно. Смъртта сякаш се бе настанила тук и по прозорците като че ли се бяха залепили сенките на траурните пера. Смелостта се огъна, неочаквано се появи отчаянието и настроението на госпожа Тарнли стана направо непоносимо. В такива случаи един ден изглежда много дълъг, а всъщност от заминаването на детето за Туайфорд бяха минали много дни. Лекарят изглежда се бе отчаял и мълчаливо прекарваше до леглото на пациентката си повече време от обичайното. Въпросите му бяха по-кратки и на тръгване не беше разговорлив като преди.
Милдред Тарнли вече си мислеше, че ударът е неизбежен и тайно се молеше, ако ще идва, да дойде по-скоро.
Бащата бе погребан само преди два месеца, майката се бе запътила без време към гроба, а детето също умираше! Прокълнато ли беше семейството? Що за катастрофа бе това?
Лекарят бе казал, че ще се върне покрай Грайс Мил. Вече беше тъмно и наближаваше седем часа. Том беше долу в ковачницата, Лили Доджър и Дулчибела бяха и двете горе, а Милдред беше съвсем сама в кухнята. Тази нощ се тревожеше за Алис повече, отколкото когато и да било.
През деня бе видяла изражението на лекаря, когато й бе казал, че ще се отбие отново на връщане от долчинката, а това ужасно я бе притеснило. Сега седеше сама в тъмната кухня, в плен на мрачни предчувствия и на ужасни фантазии.
Качи се горе до вратата на стаята на болната жена. По това време не можеше да се очаква никаква промяна и такава наистина нямаше. Отново слезе долу. Беше си втълпила, че болната ще умре тази нощ, затова ставаше все по-нервна, омръзна й да слуша бръмбарите мъртви часовници и да вижда савани на светлината на свещта.
— Чудя се защо господарят Хари не се отбива тук поне да попита дали снаха му е жива, или мъртва. Защо не идва и старият Уилет? Сигурно е надушил някъде хубава вечеря и сега се тъпче, сто на сто е така, докато горката госпожа се мъчи.
Милдред Тарнли не издържаше повече, затова излезе и тръгна по тъмния път към долината на Каруел съвсем наблизо, където стигна, тласкана от безполезността на нетърпението, за да провери дали не идва разсеяният лекар и да се ослуша за тропота от копитата на коня му.
Нищо не разведри разходката й в тъмното и самотната гледка надолу по пътя за Каруел и тя стоеше, загледана към мелницата на Грайс в далечината, докато и това не й омръзна и Милдред не се върна озадачена и огорчена обратно в Грейндж.
Когато влезе в двора, видя мъжка фигура да се приближава към нея от вратата на кухнята. За момент си помисли, че е лекарят, но не беше той.
— Божичко, кой е? — стреснато попита тя, но думите й прозвучаха гневно, докато стоеше до старата помпа.
— Какво, не ме ли позна, жено? — намусено попита Хари Феърфийлд. — Имам само няколко минути. Утре ще трябва да дойдеш с мен до Туайфорд.
— До Туайфорд ли?
— Да, до Туайфорд. И защо, за бога, си оставила вратата отворена? Влязох в кухнята и се качих по стълбите да те търся, дори почуках на вратата на Али. Май си превъртяла.
— Че от какво да се страхуваме тук, в Грейндж? По дяволите! Само от приличие пускаме резетата между една Коледа и следващата.
— Във вторник са намерили жена с прерязано гърло близо до Три Полардс, между Грейндж и Хадъртън. Ако искаш и тук да се случи, аз пет пари не давам. Ще дойда утре в осем да те взема.
— Детето болно ли е?
— Не е. Не беше добре, но се оправи. Ако изобщо това е детето.
— Какво искате да кажете, господарю Хари?