— Тази сутрин гледах детето и мътните да ме вземат, ако това е същото дете, което оставихме там.
— Защо, сър? Господарю Хари, какво става?
— Само казвам, че се съмнявам дали това е същото дете, затова трябва да дойдеш с мен и да погледнеш. Не казвай нито дума на никого, и аз си мълча. Ако се разприказваш, никога няма да успеем да разнищим тази история.
— Мили Боже! — възкликна Милдред, пребледня и силно се смръщи.
— Няма да оставам и не искам нищо за ядене. Не мога да се бавя сега, конят ми е вързан там, до кантара. Някакви съобщения за Уикфорд? Ще се отбия в къщата на Уилет.
— Така, така — повтори Милдред, все още вперила поглед в него и останала почти без дъх. — Грехът си е грях, независимо дали е таен или явен, и следва наказание. Бог има стъпала от вълна и ръце от желязо.
— Гледай в собствената си паница, жено. Май си се побъркала, нали? — каза Хари и гласът му внезапно прозвуча гневно.
— Бог да ни прости!
— Амин — каза Хари.
Настана пауза.
— Жените и глупаците само пречат — отново поде той. — Бог да ти е на помощ. За луди думи — глухи уши, така казват. Честна дума, и крава би се разсмяла, като си разбиеш главата в стената от инат, стига Бог да ти позволи.
— Утре ще дойда и ще видя детето — натъртено и намусена каза Милдред и плесна със слабите си ръце.
— Само това искам от теб. Хайде, какво нередно има? Прочисти си главата.
— Две неща не бива да гневят човека — каквото може да поправи и каквото не може — каза Милдред Тарнли. — Ще дойда с вас утре сутрин, господарю Хари.
— Поне това можем да направим. Как е Али?
— Според мен умира. Мисля, че ще издъхне, преди да пукне зората.
— Лоша работа — каза Хари.
— Какъвто й е късметът, както е отредил Бог. Аз нямам нищо против нея.
— Горкичката! — рече Хари.
— Обвинявам се, но какво мога да направя? Ако нещо се е случило с бебето… Горката жена! По-добре и тя да си отиде!
— Май здравата са те ритали по главата — отговори Хари и я стрелна с много лош поглед. — Странно мислите вие, жените. Много ви бива да увъртате. Не можеш ли да говориш направо, да изплюеш камъчето, та и аз да разбера и да ти отговоря направо като истински Феърфийлд, мътните да те вземат!
— Ще дойда с вас утре — нали това искате?
— Ето какво ще ти кажа. Ако си мислиш, че съм направил нещо на горкото бебе, значи си по-глупава и по-зла вещица, отколкото си мислех. Иска ми се горката Али да можеше да чуе, щях да се закълна на колене пред смъртния й одър и пред Господ, който ме е създал, че съм решен да се грижа за това момче, все едно е собственият ми син, докато успея да го отведа на сигурно място в Уайвърн. Не можеш ли да проумееш, жено, че целя единственото доброто на детето, когато те моля да дойдеш в Туайфорд с това поръчение?
— Сигурно е така, сигурно. Значи в осем часа, но се боя, че дотогава още един човек ще е предал Богу дух.
— Престани с глупостите, и ще ти простя, Милдред — каза той и протегна ръка. — И не се сърди, задето те поскастрих малко, такива сме си ние, Феърфийлд — малцина биха издържали да им държиш такъв тон. И не забравяй да заключиш вратите. Горката Али! Дано да издържи още малко! Утре точно в осем.
С тези думи Хари си тръгна.
Милдред остана загледана подире му известно време.
— Никога нищо не е наред в Грейндж — каза тя след малко с кратка и дълбока въздишка. — Нито е било, нито ще бъде.
След още малко и с още една въздишка додаде:
— Не, не, няма да мисля за това, няма да мисля. Не е някой от тях. Може да са непостоянни с жените и да са твърде избухливи с мъжете, може да имат твърде груб език и прекалено силна ръка, но такова нещо… Не, не мога да повярвам… Никога… иска ми се изобщо да не го бях чувала. Почти съм сигурна, че чух бебешки плач на тавана там… Съжалявам че не му го казах. Не знам защо, сега не знам. Сигурно не е било важно, ама не ми хареса. Стори ми се някак потайно… не знам точно. Но сърцето ме подведе.
Старата Милдред влезе в къщата. Вече мислеше за други неща, не за горката госпожа горе. Мислите й бяха изпълнени с угризения, макар че трудно можеше да обясни за какво точно се обвинява. Може би надценяваше властта си и смяташе, че е можела да предотврати заминаването на бебето.
Но всъщност вероятно всичко щеше да бъде наред мъжете са толкова неумели с децата. Добре, че мъжете Феърфийлд ползваха дойки! При всички случаи нещата щяха да се изяснят.
Дойде сутринта. Лекарят се отби и както често правеше, изненада всички със заключението си, че пациентката не е по-зле.
С тревожно опасение в сърцето Милдред го попита дали е виждал детето и наблюдаваше изражението му, докато той съвсем искрено отговаряше, че го е видял предния ден, че определено е по-добре и че най-вероятно ще се оправи.