— Не, така е много добре. Благодаря.
Алис седна пред огъня, усмивката й сякаш се стопи в сиянието му и тя придоби много мрачен и дори притеснен вид. Милдред Тарнли се поклони, огледа стаята и се оттегли.
— Е, Дулчибела, ти кога ще пиеш чай? — мило попита Алис.
— Ще си приготвя една чаша тук, скъпа, ако ми позволиш, след като подредя нещата ви.
— По-приятно ли ще ти е, отколкото да го пиеш долу заедно със слугите?
— Да, скъпа.
— Тя май не ти хареса, нали, Дулчибела?
— Не мога да кажа, че не ми е харесала. Не съм си разменила с нея дори десет думи. Може да се окаже мила, не знам.
— Има нещо не особено приятно в лицето й, не си ли съгласна? — попита Алис.
— Е, скъпа, наблюдателна сте. Не мога да скрия мислите си от вас. Само че човек привиква с много лица, които отначало не му се струват приятни. Мисля, че тази закачалка е много удобна да си закачите пелерината — каза тя и я пое от ръцете на младата дама. — Боя се, че сте поизморена. Изглеждате ми изтощена.
— Не, няма нищо — отговори господарката й, — просто ми е мъчно за стария Уайвърн и за господаря господин Феърфийлд. Постъпих толкова грубо. Имам да размишлявам за много неща. Не знам, чувствам се малко неловко, въпреки че имам толкова причини да съм весела. А сега трябва да изтичам долу и да изпия чаша чай. Изпрати ме до стълбите и дръж свещта, докато не сляза долу.
Когато Алис стигна до стълбите, я ободри гласът на Чарлс Феърфийлд, който напяваше, обзет от изключителна веселост, следните нареждания във вид на песен:
— Джени, сложи чайника… Барни, силно раздухай огъня с мяха…
Тя забърза надолу по стълбите и го свари готов да й приготви чай, стиснал в ръка каната. Огънят гореше по-силно от преди.
— Е, не се забави много, добра ми жено. Поддържах духа си с песен, обаче въпреки това вече започна да ми липсваш. — Той я посрещна на прага на стаята, обгърна кръста й с ръка и я поведе към един стол, на който я настани с целувка. — Всичко ми се струва като сън. Не мога да повярвам. Но ако е сън, горко на глупака, който ме събуди! Не, скъпа, не е сън, нали? — попита той усмихнат и я целуна отново. — Това е най-щастливият ден през живота ми — заяви той и погледът му я заля с поток от нежна обич.
Размениха още няколко такива думи и седнаха на паметна чаша чай — първата чаша чай в собствения им дом.
Приятната независимост… възбудата, важността… всичко това е наше… чаши, лъжички, стаята, прислугата… осигуреното съкровище и небесният рай за всичките ни мечти, които вече не са далечни и под съмнение. Прекрасен, красив сън, в който няма смърт, бръчки и кредитори! Отпивай, докато е възможно от приятната чаша с… лудост, от този крехък и красив порцелан, и дано се окаже, че сребърната лъжичка, с която разбъркваш напитката, ти е била отредена още при раждането, когато се говори, че я отрежда съдбата.
На следваща сутрин слънцето светеше ярко над Каруел Грейндж и изряза в изпъкнал релеф сглобките и пукнатините по старата сива мазилка, листата и филизите на бръшляна и туфите трева, които на места растяха между парчетата на парапета, а освен това ъгловато очерта върху керемидения покрив сенките на враните, кръжащи край стария комин. Въздухът беше изпълнен с чуруликането на малки птички, а тържествен грак долиташе приглушено откъм гнездата на враните от другата страна на падината, която минаваше отстрани на Грейндж и се сливаше с по-широката и по-дълбока долина, известна като Долината на Каруел.
Младите обичат да сменят дома си и тласкани от инстинкта за промяна и за истинско приключение, подходящ за енергичната им натура, се радват на новия пейзаж.
Чарлс Феърфийлд придружаваше младата си съпруга, която изгаряше от любопитство, кроеше стотици планове и весело и приповдигнато оглеждаше малката си империя.
— Това е градината, казвам ти, за да не я объркаш с гората, където спи омагьосаната принцеса, каквато е обрасла в храсти и заобиколена от дървета. По-хубава е от старата градина в Уайвърн. Има круши, сливи, череши и ябълки. Честна дума, бях забравил, че са толкова големи, а онези храсталаци там са малини, къпини и касис. Виждала ли си някога такъв храсталак, при това с коприва? Боя се, че няма да ти хареса особено. Когато бях момче, тези дървета ми се струваха огромни и чудовищни, каквито са сега, и раждаха дребни и кисели плодове, но и те не бяха много.
— Ще стане много красиво, след като се оплеви, когато в сянката поникнат цветя и около стволовете на дърветата се увият растения. Освен това няма да ни струва нищо. Ще видиш, ще стане изключително красиво.
— А какво ще стане с плановете ти, ако цветята не поникнат без слънце? Мисля, че нито една вълшебна фея — дори и моята — не може да ги накара да растат тук. Но ако не мога да те разубедя, опитай. Според мен, където си ти, има слънце, и няма да се учудя, ако природата се смили и в твое присъствие се случат красиви чудеса.