Агата Кристи
Загадката от Ситафорд
1
Домът в Ситафорд
Майор Бърнаби нахлузи високите обувки и закопча яката на балтона. Взе от етажерката до вратата ветроупорен фенер, предпазливо открехна входната врата на малкото си бунгало и надникна навън.
Гледката, която се откри пред очите му, бе типична за английската провинция и се срещаше по коледните картички и в старомодните мелодрами. Навсякъде дълбоки снежни преспи, а не онзи снежец, който натрупва една няколко сантиметра. През последните четири дни бе валяло над цяла Англия и тук, горе, в покрайнините на Дартмур, снегът достигна около метър. Из цяла Англия стопаните се вайкаха над спуканите тръби и да познаваш водопроводчик (или поне помощник-водопроводчик) беше голяма привилегия. Тук, в малкото селце Ситафорд, доста отдалечено, а сега напълно откъснато от света, тежките условия на зимата бяха наистина голям проблем.
Но майор Бърнаби беше издръжлив човек. Пое си въздух, промърмори нещо и решително закрачи в снега.
И не беше тръгнал надалеч. Няколко крачки по криволичещ път, след това през една порта и нагоре, по отчасти изчистена от снега алея, до гранитен дом с внушителни размери.
Отвори му спретнато облечена прислужница. С нейна помощ майорът свали връхната си дреха, гумените ботуши и овехтелия шал.
Влезе в стаята и усети някаква промяна.
Макар че бе само три и половина, завесите бяха спуснати, лампите — запалени, а в камината весело пламтеше огромен огън.
Две жени в следобедни тоалети се изправиха, за да поздравят стария предан воин.
— Прекрасно е от ваша страна, че се отзовахте, майор Бърнаби — каза по-възрастната.
— Съвсем не, мисис Уилет, съвсем не. Чудесно е, че ме поканихте. — Той стисна ръце и на двете.
— Мистър Гарфийлд ще дойде — продължи мисис Уилет — и мистър Дюк. Мистър Райкрофт също прие поканата, но едва ли трябва да го очакваме в такова време, като се има предвид възрастта му. Наистина навън е ужасно. Човек усеща, че трябва да направи нещо, за да поддържа доброто си настроение. Вайолет, сложи още едно дърво в огъня.
Майорът се изправи галантно, за да изпълни тази задача.
— Позволете на мен, мис Вайолет.
Той нагласи дървото с прецизността на експерт и се върна отново в креслото, което домакинята му бе посочила. После крадешком огледа стаята. Смайващо беше как две жени могат да променят изцяло атмосферата в една стая, без да правят нищо особено.
Домът в Ситафорд беше построен преди десет години от Джоузеф Тревелян, капитан от Кралския военноморски флот, по случай неговото излизане в пенсия. Той бе състоятелен човек и открай време мечтата му бе да живее в Дартмур. Изборът му се спря на малкото селце Ситафорд. То не беше разположено в долина, както повечето села и ферми, а бе кацнало на планински склон в сянката на ситафордската сигнална кула. Беше закупил голямо парче земя, построи удобна къща със самостоятелно електрическо захранване и електрическа помпа, спестяваща труд при изпомпването на вода. След това, за да си осигури доходи, бе построил шест малки бунгала, всяко от които разположено върху четвърт ар земя по протежение на пътя.
Първото, досами портата, бе предназначено за неговия стар близък приятел Джон Бърнаби. С течение на времето разпродаде останалите на неколцина желаещи, избрали сами или принудени по необходимост да живеят накрай света. Самото селце се състоеше от три живописни, но разнебитени къщурки, ковачница и поща, в която се помещаваше и сладкарница. Най-близкият град — Ексхамптън, отстоеше на шест мили. Постоянният наклон на пътя правеше необходим знака „Ограничена скорост!“ — знак, толкова често срещан по пътищата на Дартмур.
Както споменахме, капитан Тревелян беше състоятелен човек. Въпреки това, или тъкмо поради това, той беше пристрастен към парите. В края на октомври се получи писмо от посредник в Ексхамптън, с което го питаха дали би дал дома в Ситафорд под наем. Клиент се интересуваше може ли да го наеме за зимата.
Отначало капитан Тревелян реши да откаже, но по-късно се обади за повече информация. Въпросният наемател се оказа мисис Уилет — вдовица с една дъщеря. Неотдавна беше пристигнала от Южна Африка и искаше да наеме къща в Дартмур за зимата.
— По дяволите, тази жена трябва да е луда — каза капитан Тревелян. — Бърнаби, ти как мислиш?
Бърнаби бе на същото мнение и побърза да го изрази енергично, както бе сторил приятелят му.
— Така или иначе, ти нямаш намерение да даваш къщата под наем — каза той. — Остави тази глупачка да върви другаде, щом иска да замръзне. При това идва от Южна Африка!
Но в същия миг страстта на капитан Тревелян към парите надделя. Човек не би имал шанс и едно на сто да даде под наем къщата си посред зима.