— Капитан Тревелян е спортувал — отбеляза той.
— Да, наистина, сър — потвърди Евънс. — През целия си живот.
Инспектор Наракот прочете заглавията на книгите: „Любовта преминава“, „Веселяците от Линкълн“, „Пленник на любовта“.
— Хм! — отбеляза той. — Вкусът на капитана към литературата изглежда донякъде странен.
— О, сър, това ли? — засмя се Евънс. — Не са за четене. Това са наградите, които той спечели в състезанията за имена на железници. Изпрати десет решения под различни имена, включително и моето, като каза, че улица Фор осемдесет и пет е адрес, на който може да се очаква награда. Колкото по-обикновени са името и адресът ти, толкова по-голяма е вероятността да вземеш наградата, смяташе капитанът. И, разбира се, получих, но не тази от две хиляди фунта, а само три нови романчета от ония, които никой не би си купил.
Наракот се усмихна и след като отново заръча на Евънс да изчака, се зае с огледа. В ъгъла на стаята забеляза голям шкаф. Беше пълен: небрежно захвърлени два чифта ски, чифт дълги весла, десет-дванайсет бивника от хипопотам, въдици и риболовни принадлежности, дори книга за мухите, чанта със стикове за голф, ракета за тенис, слонски крак, натъпкан със слама, и тигрова кожа. Ясно бе, че капитан Тревелян беше дал дома си в Ситафорд напълно обзаведен. Тук бе преместил най-ценното си имущество, опасявайки се от женското влияние.
— Странна е идеята да докара всичко това със себе си — каза инспекторът. — Къщата е дадена под наем само за няколко месеца, нали?
— Така е, сър.
— Тези неща биха могли да бъдат заключени в къщата в Ситафорд.
За втори път по време на разговора Евънс се ухили.
— Това би било най-доброто решение на въпроса — съгласи се той. — Не че има много шкафове в къщата. Капитанът и архитектът я проектираха заедно, но жената е тази, която би оценила предимството на стая с шкафове. Все пак, както вие казахте, най-добре щеше да бъде тези вещи да се оставят там. Мен питайте какъв труд ми костваше пренасянето им с количка! Но капитанът не можеше да понесе мисълта, че някой ще му бърника в нещата. „И да ги заключиш — заръча ми той, — жената винаги ще намери начин да се добере до тях — толкова е любопитна. По-добре да не ги заключваш изобщо, ако искаш тя да не ги пипа. Но най-добре ги вземи със себе си и тогава със сигурност ще бъдат в безопасност.“ Така и направихме и както ви казвам, много труд хвърлихме, а пък ни излезе и скъпо. Но на тези неща капитанът държеше като на свои деца. — Евънс замълча, за да си поеме дъх.
Инспектор Наракот кимна замислено. Искаше да се осведоми и по друг въпрос и сметна момента за подходящ.
— Тази мисис Уилет — попита той небрежно, — беше ли позната или приятелка на капитана преди това?
— Не, сър, изобщо не я познаваше.
— Сигурен ли сте? — остро реагира инспекторът.
— Е… — Резкият тон стресна бившия моряк. — Капитанът никога не ми го е казвал, но, о… да, сигурен съм.
— Питам — обясни инспекторът, — защото времето е доста необичайно за такива сделки. От друга страна, ако тази мисис Уилет се е познавала с него и е знаела за къщата, би могла да му пише и да съобщи, че иска да я наеме.
Евънс поклати глава.
— Агентите Уилямсън му писаха, че имат предложение от някаква жена.
Инспектор Наракот се намръщи. Смяташе работата около наемането на къщата за твърде странна.
— Капитан Тревелян и мисис Уилет са се срещнали, предполагам? — попита той.
— О, да. Тя дойде, за да види къщата, и капитанът я разведе навсякъде.
— И категорично смятате, че не са се срещали преди това?
— О, напълно, сър.
— Бяха ли… ааа… — Инспекторът умишлено замълча, сякаш се опитваше да придаде на въпроса по-естествено звучене. — Добре ли се разбираха тогава? Бяха ли приятелски настроени?
— Жената беше. — Лека усмивка плъзна по устните на Евънс. — Отрупа го с комплименти. Възхити се от къщата и попита по негов проект ли е построена. Изобщо ласкаеше го открито, както се казва.
— А капитанът?
Усмивката му се разшири.
— Такава склонна към излияния жена едва ли би му направила впечатление. Беше учтив, но нищо повече. И отклоняваше поканите ѝ.
— Покани?
— Да, да счита дома за свой и да се отбива по всяко време. Така каза — да се отбива. Сякаш можеш да се „отбиваш“ някъде, ако живееш на шест мили оттам.
— Тя, изглежда, доста е искала да го вижда?
Наракот се чудеше дали това не е било причината жената да наеме къщата. Дали не е било просто прелюдия към запознанството ѝ с капитан Тревелян? Такава ли бе всъщност играта? Вероятно не ѝ е минало през ума, че капитанът ще отиде да живее чак в Ексхамптън. Може да е сметнала, че той ще се премести в едно от малките бунгала, в това на майор Бърнаби например.