Отговорът на Евънс не му помогна особено:
— Тя е много гостоприемна по думите на всички. Не минава ден, без някой да е поканен на обед или вечеря.
Наракот кимна. Нямаше какво повече да научи тук. Но реши да потърси тази мисис Уилет и да я разпита по-скоро. Внезапното ѝ пристигане трябваше да се проучи.
— Хайде, Полък, да се качим горе.
Оставиха Евънс в трапезарията и се качиха на горния етаж.
— Чист ли е, как мислите? — попита тихо сержантът, посочвайки с глава назад към затворената врата на трапезарията.
— Така изглежда — каза инспекторът. — Но човек никога не знае. Какъвто и да е този приятел, не е глупак.
— Не, той е умно момче.
— Разказът му изглежда достатъчно искрен — продължи инспекторът. — Съвършено ясен и открит. Все пак, както казвам, човек никога не знае.
И с това заключение, типично за неговия недоверчив ум, пристъпи към претърсване на първия етаж.
Имаше три стаи и баня. Две от стаите бяха празни и си личеше, че в тях не е влизано няколко седмици. Третата, на капитан Тревелян, беше идеално подредена.
Инспектор Наракот се разходи из нея, като отваряше шкафове и чекмеджета. Всичко бе на мястото си. Личеше, че е стая на маниак в подреждането, човек с определени навици. Наракот приключи с огледа и надникна в близката баня. Тук също всичко беше изрядно. Хвърли последен поглед и към опънатото легло и грижливо сгънатата пижама.
Поклати глава и каза:
— Тук няма нищо.
— Да, всичко изглежда в пълен ред.
— Има документи в бюрото в кабинета. Разгледайте ги, Полък. Ще кажа на Евънс, че може да си върви. Вероятно по-късно ще му се обадя и ще го посетя.
— Чудесно, сър.
— Тялото може да се изнесе. Ще мина да видя и Уорън. Той живее наблизо, нали?
— Да, сър.
— От тази страна на „Трите корони“ или от другата?
— От другата, сър.
— В такъв случай ще мина първо през „Трите корони“. Вие, сержанте, продължавайте.
Полък отиде в трапезарията, за да отпрати Евънс. Инспекторът излезе и забърза към „Трите корони“.
6
При „Трите корони“
На инспектор Наракот не бе съдено да види майор Бърнаби, преди да приключи продължителният разпит на мисис Белинг — законната собственица на „Трите корони“. Мисис Белинг беше дебела, раздразнителна и толкова приказлива, че на човек не му оставаше нищо, освен търпеливо да слуша, докато потокът от слова не секне.
— Нощта беше ужасна — каза тя. — На никого от нас не му минаваше през ум какво се е случило с бедния скъп господин. Тези противни скитници, казах го и го повторих дванайсет пъти, не мога да ги понасям. Само тяхна работа е. Капитанът нямаше и куче да го пази. Скитниците не понасят кучета. Е, да, никога не знаеш какво става дори в непосредствена близост до дома ти.
Мисис Белинг не спираше да говори.
— Да, мистър Наракот. Майорът сега закусва. Ще го намерите в стаята за кафе. През нощта спа без пижама, а аз, вдовицата, нямах никаква, за да му услужа. Каза, че нямало значение за него, беше много разстроен, държеше се странно и нищо чудно, след като най-добрият му приятел е убит. Много приятни джентълмени са и двамата, макар на капитана да му се носеше славата на стиснат човек. Е, да, да, винаги съм мислила, че е опасно да се живее в Ситафорд, на километри и от най-близкото населено място, а ето че капитана го очистиха в самия Ексхамптън. В живота се случва винаги това, което най-малко очакваш, нали, мистър Наракот?
Инспекторът потвърди и добави:
— Кой беше отседнал при вас вчера, мисис Белинг? Имаше ли непознати?
— Чакайте да помисля. Тук бяха мистър Моресби и мистър Джоунс, и двамата търговци, и един млад джентълмен от Лондон. Никой друг. По това време на годината е нормално да няма много хора. През зимата при нас е спокойно. А, имаше и един друг джентълмен, пристигнал с последния влак. Особен тип. Още не е станал.
— С последния влак? — попита инспекторът. — Този, който пристига в десет? Не бива да си губим времето с него. А другият човек, този от Лондон? Познавате ли го?
— Никога преди не съм го виждала. Не беше търговец, изглеждаше по-висшестоящ. Не мога да си спомня името в момента, но ще го намеря в регистъра. Тази сутрин замина за Ексетър с първия влак. Много странно. Интересно какво изобщо търсеше тук.
— Не спомена ли какво работи?
— Не каза нито дума.
— А излиза ли?
— Пристигна към обяд, излезе към четири и половина и се върна около шест и двайсет.
— Знаете ли къде е ходил?