— Не ми е известно, сър — каза Беатрис. — Мисля, че грешите. Следобеда тя беше на пазар, а после отиде на кино.
— Кога се прибра?
— Около шест часа.
Това постави мисис Гарднър извън подозрение.
— Не зная много за семейството — продължи той с небрежен тон. — Мисис Гарднър вдовица ли е?
— Не, сър, имам и господар.
— С какво се занимава той?
— Не се занимава с нищо — ококори се Беатрис. Не може. Инвалид е.
— Инвалид ли? Извинете. Не знаех.
— Не може да ходи. Цял ден лежи в леглото. По всяко време в къщата имаме болногледачка. Не е лесно, когато оставам да помагам на сестрата. Постоянно иска да ѝ се качват подноси и чайници.
— Сигурно е много мъчително — съчувствено каза инспекторът. — Сега бихте ли съобщили на господарката си, че идвам от името на мистър Къркуд?
Беатрис излезе. Няколко минути по-късно вратата се отвори и една висока, твърде внушителна жена влезе в стаята. Имаше необикновено лице с широки дъги над веждите и черна коса, посребрена на слепоочията. Тя погледна инспектора въпросително.
— Дошли сте от името на мистър Къркуд от Ексхамптън?
— Не точно, мисис Гарднър. Така казах на вашата прислужница. Брат ви капитан Тревелян беше убит вчера следобед. Аз съм районният инспектор Наракот. Случаят е поверен на мен.
Каквито и епитети да употреби човек за мисис Гарднър, тя беше жена с железни нерви. Притвори очи, бавно си пое дъх и даде знак на инспектора да седне. След което каза:
— Убит! Колко странно. Че кой на този свят ще иска да убие Джо?
— И аз нямам търпение да разбера, мисис Гарднър.
— Естествено. Бих искала да ви помогна по някакъв начин, но не знам как. През последните десет години брат ми и аз се виждахме много рядко. Не зная нищо за приятелите му и за връзките, които си е създал.
— Мисис Гарднър, ще ме извините, но да не бяхте скарани с брат ви?
— Не, не. Мисля, че с „отчуждени“ би било по-точно да се определят отношенията ни. Не искам да навлизам в семейни подробности, но брат ми не гледаше с добро око на моята женитба. Братята рядко одобряват избора на сестрите си, но обикновено прикриват чувствата си по-добре, отколкото го правеше той. Както може би знаете, той имаше голямо състояние, което една леля му остави в наследство. Сестра ми и аз се омъжихме за бедни мъже. Когато съпругът ми беше освободен от армията поради психическо разстройство, малка парична помощ щеше да е чудесно облекчение, щях да му осигуря скъпото лечение, което му беше отказано. Помолих брат си за заем, но той каза „не“. Това, разбира се, беше негово право. Оттогава се срещахме много рядко и почти не сме си писали.
Кратко и ясно.
Интересна личност беше тази мисис Гарднър, помисли си инспекторът. Някак си не можеше да я разбере. Изглеждаше неестествено спокойна, неестествено готова да изложи фактите. Също така забеляза, че при цялата си изненада тя не попита за подробности около смъртта на брат си. Това му направи силно впечатление.
— Бихте ли искали да научите какво точно се случи в Ексхамптън? — започна той.
Тя се намръщи.
— Налага ли се? Бил е убит — безболезнено, надявам се.
— Съвсем безболезнено, трябва да кажа.
— Тогава спестете ми всички отвратителни подробности, моля.
„Неестествено — помисли си той, — твърде неестествено.“
Сякаш прочела мислите му, тя употреби същата дума.
— Предполагам, вижда ви се неестествено, инспекторе, но съм се наслушала на ужаси. Моят съпруг ми разказа такива неща по време на един от пристъпите си. — Тя потрепери. — Мисля, че бихте разбрали, ако познавахте положението по-добре.
— Но, разбира се, мисис Гарднър. Това, за което дойдох наистина, беше да науча от вас няколко семейни подробности.
— Да?
— Знаете ли колко живи роднини има брат ви, освен вас?
— Близки роднини са единствено семейство Пиърсън. Децата на сестра ми Мери.
— А имената им?
— Джеймс, Силвия и Брайън.
— Джеймс?
— Той е най-големият. Работи в застрахователно бюро.
— На колко години е?
— Двайсет и осем.
— Женен ли е?
— Не, но е сгоден за много хубаво момиче. Не съм го виждала още.
— Какъв е адресът му?
— Улица Кромуел номер 21. Код СВ-3.
Инспекторът го записа.
— По-нататък, мисис Гарднър?
— Следва Силвия. Омъжена е за Мартин Деринг, може би сте чели книгите му. Има известен успех като писател.
— Благодаря ви, а техният адрес?
— „Тихото кътче“, Сури Роуд, Уимбълдън.
— А последният?
— Най-младият — Брайън, е в Австралия. Не зная адреса му, но брат му и сестра му го имат.
— Благодаря ви, мисис Гарднър. Питам ви съвсем формално, но мога ли да зная как прекарахте вчерашния следобед?