Тя изглеждаше изненадана.
— Чакайте да видя. Да, бях на пазар, а после отидох на кино. Прибрах се към шест и си легнах преди вечеря, тъй като филмът ми понесе зле.
— Благодаря ви, мисис Гарднър.
— Има ли нещо друго?
— Засега нямам други въпроси. Ще се свържа с племенниците ви. Не зная дали мистър Къркуд ви е съобщил този факт, но вие с тримата Пиърсън сте наследници на състоянието на капитан Тревелян.
Лицето ѝ поруменя.
— Това ще бъде чудесно — каза тихо. — Толкова трудно беше, толкова ужасно трудно — непрестанни икономии, спестявания и неосъществени мечти. — Тя се стресна от резкия мъжки глас, долетял от горния етаж.
— Дженифър, Дженифър, имам нужда от теб.
Когато отвори вратата, викът се чу отново, този път със заповеден тон:
— Дженифър, къде си? Искам те тук, Дженифър!
Инспекторът я последва до вратата и я изпрати с поглед, докато тя изтича нагоре по стълбите.
— Идвам, скъпи — извика жената.
Медицинската сестра, която слизаше надолу, се отдръпна, за да ѝ направи път.
— Моля ви, успокойте мистър Гарднър, много е развълнуван. Винаги сте успявали.
Инспектор Наракот нарочно застана на пътя на сестрата, когато тя стигна долните стъпала.
— Мога ли да поговоря с вас за момент? — попита той. — Разговорът ми с мисис Гарднър беше прекъснат.
Сестрата пъргаво влезе в гостната.
— Новината за убийството разстрои пациента ми — обясни тя, намествайки добре колосания маншет. — Това глупаво момиче Беатрис дотича и издрънка всичко.
— Съжалявам — каза инспекторът. — Страхувам се, че грешката беше моя.
— О, не може да се очаква от вас да знаете — каза снизходително сестрата.
— Мистър Гарднър тежко болен ли е?
— Тъжна работа. Разбира се, не е болен от нещо определено, крайниците му са обездвижени изцяло от преживяно нервно разстройство. Няма видима инвалидност.
— Нямаше ли видими признаци на нервно напрежение или шок вчера следобед?
— Не, доколкото зная — изненада се сестрата.
— Вие бяхте с него през целия следобед?
— Възнамерявах, но… е, всъщност капитан Гарднър очакваше с нетърпение да върна две книги в библиотеката и да взема нови. Беше забравил да помоли жена си, преди тя да излезе. И излязох аз, за да изпълня заръката, освен това той ме беше помолил да взема едно-две малки неща — подаръци за жена му. Беше много мил и ми каза да си поръчам чай за негова сметка в „Бутс“. Каза, че сестрите никога не трябва да пропускат чая си. Малките му шеги, нали схващате. Излязох след четири и започнах обиколка по магазините, толкова пълни преди Коледа, че поразгледах едно — друго и се прибрах чак след шест, но бедният човек беше съвсем спокоен. Всъщност прекарал по-голямата част от времето си в сън.
— Мисис Гарднър върнала ли се беше?
— Да, беше си легнала, струва ми се.
— Тя е много всеотдайна на съпруга си, нали?
— Боготвори го. Наистина вярвам, че ще направи всичко на света за него. Много различно от всички случаи, които съм имала. Ама чакайте, миналия месец…
Инспектор Наракот парира застрашаващата го история за миналия месец със завидно умение. Погледна часовника си и възкликна:
— Мили Боже, ще изпусна влака! Гарата не е далече, нали?
— Сейнт Дейвид е само на три минути пеша, ако тя е тази, която ви трябва.
— Налага се да тръгвам — каза инспекторът. Предайте извиненията ми на мисис Гарднър, че не я дочаках да ѝ кажа „довиждане“. Много приятно ми беше да си побъбрим, сестро.
Сестрата едва възпря новия поток от думи.
„Много привлекателен мъж — си каза тя, когато вратата се затвори след инспектора. — Наистина привлекателен. С такива приятни маниери.“
И със слаба въздишка се върна горе при пациента си.
10
Семейство Пиърсън
Следващият ход на инспектор Наракот беше да докладва на началника си, старшия офицер Максуел.
Последният изслуша с внимание разказа на своя подчинен.
— Очертава се заплетен случай — каза той. — Вестниците ще го раздухат моментално.
— Съгласен съм с вас, сър.
— Трябва да внимаваме. Не бива да допускаме никакви грешки. Но мисля, че сте на прав път. Тръгнете веднага по следите на Джеймс Пиърсън и разберете къде е бил вчера следобед. Както казвате, Пиърсън е често срещано име, но и собственото съвпада. Разбира се, това, че открито е написал името си, показва, че не е кроял нищо предварително. Иначе едва ли би бил такъв глупак. На мен ми прилича на кавга и удар в пристъп на ярост. Ако е бил той, сигурно е чул за смъртта на чичо си същата вечер. А ако е така, защо ще се измъква сутринта с влака в шест, без да каже на никого. Не, нещо не е наред, по всичко личи, че не е просто съвпадение. Моля ви, изяснете това по-бързо.