Загадката от Ситафорд

Мистър Ендърби не се и съмняваше. Емили изглеждаше жена с характер, преминаваща триумфално през всички препятствия.

Стигнаха до полуразрушения замък и без въобще да поглеждат към него, седнаха върху остатък от стена и Емили продължи да развива идеите си:

— Пристъпвам към случая абсолютно безпристрастно и делово, мистър Ендърби. Да започнем с факта, че Чарлс не е извършил престъплението. Не го казвам, защото съм влюбена в него и вярвам в прекрасния му характер или нещо подобно. Казвам го, защото съм сигурна. Знаете ли, от шестнайсетгодишна сама се грижа за себе си. Никога не съм общувала с жени и слабо ги познавам, но за мъжете знам много. А ако едно момиче не може точно да прецени мъжа и не знае с кого си има работа, то никога няма да разбере подбудите му. Аз съм ги разбрала. Работя като манекен в модна къща „Люси“ и мога да заявя, че да стигнеш дотам, не е проста работа. Та както споменах, аз съм в състояние да преценявам мъжете много точно. Джим е слабохарактерен, откъдето и да го погледнеш. Не съм сигурна — каза Емили, забравяйки за момент ролята си на поклонничка на силните мъже — дали не харесвам у него именно това. Чувството, че мога да го амбицирам да постигне определени цели. Има много неща, които би извършил, ако някой го подтикне, но не и убийство. Той просто не е в състояние да вдигне торбичка с пясък и да удари с нея един старец по врата. Щеше да го удари не там, където трябва. Той е… той е нежно създание, мистър Ендърби. Дори оса не може да убие. Винаги се опитва да ги изгони през прозореца, без да ги нарани, и обикновено те го ужилват. Все едно, няма смисъл да продължавам. Трябва да ми повярвате и да приемете, че Джим е невинен.

— Мислите ли, че някой се опитва съзнателно да му припише престъплението? — попита Чарлс Ендърби.

— Не вярвам. Вижте, никой не знаеше, че Джим ще посети чичо си. Разбира се, не можем да сме сигурни, но аз го отдавам на съвпадение и лош късмет. Трябва да открием човек, който има мотив да убие Тревелян. В полицията са убедени, че не е проникнато с взлом. Тоест не е бил крадец. Счупеният прозорец е за заблуда.

— От полицията ли ви го съобщиха?

— Общо взето, да — отговори уклончиво Емили.

— Какво имате предвид под „общо взето“?

— Камериерката ми каза. Сестра ѝ е омъжена за полицая Грейвс, така че, естествено, знае какво мислят в полицията.

— Чудесно — ентусиазира се мистър Ендърби, — не е проникнато с взлом. Извършено е отвътре.

— Точно така — потвърди Емили. — Полицията — това е инспектор Наракот, който между другото намирам за страшно логичен човек, се е заловила да намери този, който би могъл да се облагодетелства от смъртта на капитан Тревелян, и макар с Джим те да се отдалечават на километри от целта, едва ли ще тръгнат да търсят в друга посока. С това ще трябва да се заемем ние.

— Какъв удар ще бъде — размечта се мистър Ендърби, — ако вие и аз открием истинския убиец. Ще започнат да ме наричат криминалния експерт на „Дейли Уайър“. Но е прекалено хубаво, за да стане действителност — добави той унило. — Тези неща се случват само в книгите.

— Глупости — каза Емили, — на мен се случват.

— Вие сте чудесна — възхити се отново мистър Ендърби.

Емили извади малък бележник.

— Сега едно по едно да запишем всичко. Самият Джим, брат му и сестра му, както и леля Дженифър са еднакво облагодетелствани от смъртта на капитан Тревелян. Разбира се, Силвия, сестра му, не може да убие и муха, но за съпруга ѝ не може да се твърди същото. Той е въплъщение на това, което аз наричам себичен човек. Нали знаете, противния тип артист с неговите любовни истории и всякакви неща от този род. Много е вероятно да е изпаднал във финансово затруднение. Парите, които ще наследят, ще бъдат всъщност на Силвия, но това е без значение за него. Съвсем скоро ще ѝ ги измъкне.

— Вероятно е много неприятен тип — изкоментира мистър Ендърби.

— О, да. Изглежда добре, има нахален и самонадеян вид. Жените говорят с него за секс. Истинските мъже го мразят.

— Вече имаме заподозрян номер едно — каза мистър Ендърби, като пишеше в малък тефтер. — Да разберем какво е правил в петък — ще бъде съвсем лесно под прикритието на интервю с популярен романист, свързан с престъплението. Така добре ли е?

— Великолепно — похвали го Емили. — Следва Брайън — по-малкият брат. Би трябвало да е в Австралия, но спокойно може и да се е върнал. Искам да кажа, хората понякога го правят, без да съобщават.

— Трябва да му телеграфираме.

— Ще го направим. Предполагам, леля Дженифър е извън всяко подозрение. От всичко, което съм чувала за нея, тя е чудесен човек. Тя е жена с характер. Все пак била е съвсем наблизо. В Ексетър. Може да е дошла да види брат си, той може да ѝ е казал нещо неприятно, например по адрес на съпруга ѝ, когото тя обожава, и тя да се е разярила, след което грабнала торбичката с пясък и го цапардосала по главата.