— Ще бъдете при мисис Къртис в Ситафорд, нали? Наистина ще направя всичко, мис. Не може да се изрази с думи колко ви съчувстваме. През цялото време си повтарям: „Представи си само, ако беше станало с теб и Фред.“ Бих полудяла — това е сигурно. Ще научите и най-малката подробност, която стигне до мен.
— Ти си истински ангел — каза Емили.
— Онзи ден в магазина някой разказваше случая с „жасминовите“ убийства, както ги наричаха. И знаете ли какво е помогнало на полицията да намери истинския убиец? Парченце обикновен червен восък. Вашият джентълмен е красив, мис, нали? Въобще не прилича на снимката във вестниците. Ще направя всичко, което е по силите ми.
Станала център на внимание, Емили напусна „Трите корони“, едва допила чая си, предложен ѝ като лек от мисис Белинг.
— Да не забравя — каза тя на Ендърби, когато старият форд потели, — вие сте ми братовчед.
— Защо?
— Тук, в провинцията, хората не са толкова покварени. Ще бъде по-добре така.
— Великолепно. Тогава — зарадва се мистър Ендърби на възможността, която му откриваше случаят — по-добре да ви наричам Емили.
— Дадено, братовчеде. Как е малкото ви име?
— Чарлс.
— Чудесно, Чарлс.
Колата пое по пътя за Ситафорд.
13
Ситафорд
Когато пред нея се откри Ситафорд, Емили беше очарована. На три километра от Ексхамптън отбиха от главното шосе и поеха нагоре по неравен планински път, докато стигнаха селце, разположено на самия ръб на възвишението. Състоеше се от ковачница и поща със сладкарница. Оттам пътят ги отведе до редица малки къщи, построени от гранит. Колата спря пред втората и шофьорът ги осведоми, че тук живее мисис Къртис.
Мисис Къртис беше ниска слаба жена, с прошарена коса, енергична и със заядлив нрав. Беше трескаво възбудена от новината за убийството, достигнала до Ситафорд едва тази сутрин.
— Да, мога да ви настаня при мен заедно с братовчед ви, но нека само оправя неразборията. Предполагам, няма да имате нищо против да се храните с нас. Кой би повярвал! Капитан Тревелян убит, провежда се разследване и какво ли още не! От петък сме откъснати от света и когато тази сутрин научихме, краката ми се подкосиха. „Капитанът е мъртъв — казах му на Къртис, — още едно доказателство в какъв коварен свят живеем.“ Но какво съм се разприказвала и ви държа на вратата. Влизайте. Сложила съм чай и веднага ще ви налея, защото сигурно сте умрели от студ, докато се изкачите с колата, макар днес да е по-топло в сравнение с предишните дни. Снегът наоколо достигна почти три метра.
Удавени в нейния поток от думи, Емили и Чарлс Ендърби бяха настанени в новите си квартири. Емили зае малка квадратна стая с изрядна чистота и с гледка към склона под ситафордската сигнална кула. Стаята на Чарлс представляваше тесен процеп с лице към предната част на къщата, обзаведен с микроскопичен скрин, легло и умивалник.
„Най-хубавото е — каза си той, след като шофьорът беше оставил куфара му на леглото и бе приел парите и благодарностите, най-хубавото е, че въобще сме тук. Ако в следващия половин час не знаем всичко за всеки жител на Ситафорд, ще си изям шапката.“
Десет минути по-късно те седяха в уютната стая, където ги представиха на господин Къртис, възрастен мъж с прошарена коса и сърдит вид, и ги гостиха със силен чай, хляб и масло, девънширска сметана и твърдо сварени яйца. Докато се хранеха и пиеха, те слушаха. След половин час знаеха всичко за жителите на малкото селце.
Първо за мис Пърсихаус, която живееше в номер четири от бунгалата, стара мома с неизвестна възраст и нестабилен характер, която бе дошла тук преди шест години, за да умре, по думите на мисис Къртис.
— Ако искате, вярвайте, мис, но въздухът в Ситафорд е толкова здравословен, че тя се възстанови още същия ден, в който дойде. Тукашният въздух действа благотворно на белите дробове. Мис Пърсихаус има племенник, който от време на време идва да я види — продължи тя. — Сега отново е при нея. Грижи се парите да не излизат извън кръга на семейството, ето с какво се занимава. Вероятно е много скучно по това време на годината за един млад джентълмен. Но начините да се забавляваш не са един и два и идването му беше като дар Божи за младата дама от дома Ситафорд. Горкичката, що за идея да я доведе в тази пустош посред зима. Някои майки мислят само за себе си. А е хубава млада дама. Мистър Гарфийлд ходи на гости там толкова често, колкото може, без да пренебрегва мис Пърсихаус.
Чарлс Ендърби и Емили си размениха погледи. Чарлс си спомни, че Роналд Гарфийлд беше споменат като един от присъствалите на спиритическия сеанс.