— Къща номер шест, от тази страна, беше наета съвсем наскоро от някакъв джентълмен на име Дюк. Разбира се, ако решите да го наречете джентълмен. Може да е, но може и да не е. В наши дни хората не са така придирчиви, както някога. Срамежлив човек е той — най-вероятно военен, доколкото мога да съдя по вида му, но някак си му липсват характерните маниери. Не е като майор Бърнаби, за когото ще разберете, че е военен още в мига, в който го видите. В номер три живее мистър Райкрофт. Джентълмен на възраст. Казват, че е ловил птици по далечни краища за Британския музей. Наричат го естественик. Винаги когато времето позволява, е навън и броди из планината. Има много хубава библиотека. Цялата му къща е претъпкана с шкафове за книги. В номер две живее един джентълмен инвалид капитан Уайът, със своя слуга индиец. Горкият човек, зле му понася студът, много зле. Слугата имам предвид, не капитана. И не е чудно, след като идва от далечни топли места. Температурата, която поддържат вътре, може да ви изплаши. Все едно влизате във фурна. Номер едно е къщата на майор Бърнаби. Живее сам и рано сутрин ходя при него да наглеждам домакинството му. Много спретнат джентълмен и доста взискателен. Той и капитан Тревелян бяха неразделни. Приятели за цял живот. И двамата имаха едни и същи ловни трофеи, окачени по стените. Колкото до мисис и мис Уилет, тях никой не може да ги разбере. Пълни са с пари. Амос Паркър от Ексхамптън, от когото пазаруват, ми каза, че седмичната им сметка далеч надхвърля осем-десет фунта. Няма да повярвате на количеството яйца, което влиза в тази къща! Доведоха домашните си прислужници от Ексетър, но на тях не им харесва и искат да напуснат. Не ги обвинявам. Мисис Уилет ги изпраща с колата си до Ексетър два пъти седмично и едва ли могат да се оплачат от живота, но ако питате мен, странна работа е да се забуташ в подобно село, и то за такава светска дама. Е, май трябва вече да разчистя приборите от чая.
Тя си пое дълбоко дъх, след нея същото направиха Чарлс и Емили. Пороят от думи, изречени с такава лекота, ги беше залял.
Чарлс се осмели да попита:
— Майор Бърнаби върна ли се вече?
С поднос в ръка, мисис Къртис спря.
— Да, сър, прибра се както винаги пеша, около половин час, преди да пристигнете вие, „Но защо, сър? — викам му аз. — Никога не сте извървявали целия път от Ексхамптън пеша.“ А той ми отвръща по неговия строг начин: „Защо не? Ако човек има два крака, няма нужда от четири колела. Както знаете, мисис Къртис, правя го веднъж седмично.“ — „Но сега е различно, сър. След този шок от ужасното убийство и разследването… Чудесно е, че имате сили да го сторите.“ А той само изсумтя, или нещо подобно, и продължи. Чудо е, че успя да слезе до Ексхамптън в петък вечерта. Това е истинска храброст на неговата възраст. Да бъхти толкова, а последните пет километра направо в снежната виелица. Мислете си каквото искате, но младите джентълмени днес не представляват нищо в сравнение със старите. Този мистър Роналд Гарфийлд никога не би го направил и моето мнение, както и на мистър Хибърт от пощата и мистър Паунд ковача, е, че мистър Гарфийлд не е трябвало да го пуска да тръгне сам, както е направил. Трябвало е да го придружи. Ако майор Бърнаби беше хлътнал в някоя преспа, всички щяха да обвинят мистър Гарфийлд. И щеше да е съвсем заслужено.
Тя излезе победоносно и се скри в помещението за миене на съдове сред дрънченето на приборите.
Мистър Къртис замислено премести лулата си от десния край на устата в левия.
— Жените — каза той — говорят прекалено.
Млъкна за известно време, после продължи да мърмори:
— И в повечето случаи не са сигурни дали онова, което казват, е истина.
Чарлс и Емили посрещнаха това изявление с мълчание. Виждайки, че няма да последва нова реплика, Чарлс закима одобрително.
— Това е много вярно, да, много вярно.
— Хм — обади се мистър Къртис и отново потъна в любимото си съзерцателно мълчание.
Чарлс се изправи.
— Ще намина да видя стария Бърнаби — съобщи той. — И да му кажа, че утре сутринта ще отида да направя снимките.
— Ще дойда с теб. — Емили също стана. — Искам да знам какво мисли за Джим и какво е мнението му за убийството изобщо.
— Имаш ли високи обувки или нещо подобно? Ужасна киша е.
— Купих си в Ексхамптън — каза Емили.
— Колко практично момиче си. Мислиш за всичко.
— Но за съжаление не ти е от голяма полза, когато търсиш човека, извършил убийството. Може да ти помогне само когато ти си тръгнал да убиваш.
— Моля те, не ме убивай — каза мистър Ендърби.
Излязоха заедно. Мисис Къртис се върна веднага.
— Отидоха при майора — осведоми я мистър Къртис.
— Как мислиш, милички са, нали? Казват, че женитбата между братовчеди води до някои увреждания у децата им. Глухи, неми, ненормални и какви ли не нещастия. Той много я харесва, лесно може да се види. Колкото до нея, тя е истинска хитруша, като пралеля ми Сара-Белинда. Има подход към мъжете. Чудя се какво ли цели. Знаеш ли какво мисля, Къртис?