Мистър Къртис изсумтя.
— Младият джентълмен, когото полицията е задържала за убийството, по мое мнение е този, с когото тя свързва бъдещето си. И пристигна, за да се опита да разбере нещо повече. Помни ми думите! — Мисис Къртис потракваше с порцелановите съдове. — Ако има нещо, което може да бъде открито, тя ще го открие!
14
Семейство Уилет
В същото време, когато Чарлс и Емили излязоха, за да посетят майор Бърнаби, инспектор Наракот седеше в гостната на дома в Ситафорд, като се опитваше да подреди впечатленията си от мисис Уилет.
Не бе имал възможността да я разпита по-рано, тъй като тази сутрин пътищата бяха непроходими. Всичко друго очакваше да срещне тук, но не и това. Не той, а мисис Уилет беше тази, която поде разговора.
Тя се втурна в стаята, излъчваща деловитост и експедитивност. Наракот видя пред себе си една висока жена с тясно лице и остър поглед. Носеше доста претенциозен копринен костюм, попрехвърлил границите на онова, което подхожда за провинцията. Чорапите ѝ бяха от много скъпа тънка коприна, високите ѝ обувки — от лачена кожа. Носеше няколко ценни пръстена и голямо количество красиви и доста скъпи изкуствени перли.
— Инспектор Наракот? — обърна се към него мисис Уилет. — Разбира се, искахте да се отбиете в къщата. Каква ужасна трагедия! Не мога да повярвам. Чак тази сутрин разбрахме за станалото. Потресени сме. Няма ли да седнете, инспекторе? Това е дъщеря ми Вайолет.
Той почти не забеляза момичето, което я следваше, но то беше много хубаво, високо, със светли коси и големи сини очи.
Мисис Уилет седна.
— Мога ли по някакъв начин да ви помогна, инспекторе? Познавах много бегло горкия капитан Тревелян, но ако се сетя за нещо…
Инспекторът изрече бавно:
— Благодаря ви, мадам. Всъщност никой не знае кое би било от полза и кое не.
— Напълно разбирам. Възможно е да има нещо в къщата, което да хвърли светлина върху тази печална история, но се съмнявам. Капитан Тревелян премести всичките си лични вещи. Боеше се да не му пипам въдиците, горкият човек.
Тя леко се засмя.
— Не се ли познавахте с него?
— Имате предвид, преди да наема къщата ли? О, не. Оттогава няколко пъти го каних тук, но той така и не дойде. Много срамежлив беше милият. В това е цялата работа. Познавала съм дузини мъже като него, наричат ги женомразци и какво ли не още, а всъщност става въпрос просто за стеснителност. Ако можех да му повлияя — каза мисис Уилет решително, — бързо щеше да преодолее цялата тази глупост. Мъжете от този тип трябва просто да се въведат в обществото.
Инспектор Наракот започна да разбира защо капитан Тревелян е бил резервиран към своите наематели.
— И двете го канехме — продължи мисис Уилет. — Нали, Вайолет?
— О, да, майко.
— Истински простосърдечен моряк — каза мисис Уилет. — Всяка жена обича моряка, инспектор Наракот.
Изведнъж инспектор Наракот забеляза, че до този момент разговорът се води почти изцяло от мисис Уилет. Беше убеден, че тя е изключително ловка жена. Би могла да е толкова невинна, колкото изглеждаше, но бе възможно и да не е.
— Въпросът, по който съм особено нетърпелив да получа информация, е следният — опита да вземе положението в свои ръце той.
— Слушам ви, инспекторе?
— Както без съмнение знаете, тялото е открито от майор Бърнаби. Бил подтикнат да го направи заради нещо, случило се в тази къща.
— Какво имате предвид?
— Имам предвид спиритическия сеанс. Извинете ме…
Той се обърна рязко. Момичето беше издало слаб звук.
— Бедната Вайолет — каза майка ѝ. — Беше ужасно разстроена. Всъщност всички бяхме! Толкова е непонятно. Аз не съм суеверна, но това е едно от най-необяснимите неща, които съм преживявала.
— Значи се е случило?
Мисис Уилет отвори широко очи.
— Случило? Разбира се, че се случи. Тогава си мислех, че е шега — изключително коравосърдечна и израз на лош вкус. Дори подозирах младия Роналд Гарфийлд…
— О, не, майко. Сигурна съм, че не го е направил. Той се закле, че не е.
— Казвам какво си помислих тогава, Вайолет. Какво друго може да си помисли човек, освен че е шега.
— Било е любопитно — каза бавно инспекторът. — Били сте много разстроена, мисис Уилет?
— Всички бяхме. Дотогава просто си беше безгрижна лудория. Знаете как стават тези неща. Приятно забавление в зимната вечер. И тогава изведнъж — това! Много се ядосах.