Емили разгледа нещата от този ъгъл.
— В такъв случай… — каза тя бавно.
Мистър Райкрофт ѝ взе думите от устата.
— В такъв случай — бързо продължи той — убиецът е бил човек, който е познавал отблизо капитан Тревелян. Би трябвало да живее в Ексхамптън. Така или иначе, той е бил в къщата или по време на кавгата, или след нея. И след като не сме в съд и можем спокойно да обсъждаме хората, се сещаме за името на прислужника — Евънс, като човек, който лесно би удовлетворил нашите условия. Много възможно е той да е бил в къщата, да е чул скандала и да се е възползвал от случая. Следващото, което трябва да направим, е да разберем дали Евънс по някакъв начин не е облагодетелстван от смъртта на капитан Тревелян.
— Струва ми се, че получава малко наследство — каза Емили.
— Това може да не е истинският мотив. Но ще трябва да разберем дали Евънс е имал спешна нужда от пари. Ще трябва да проучим и мисис Евънс, тъй като отскоро има и мисис Евънс. Ако бяхте учили криминология, щяхте да обърнете внимание на любопитния ефект, който има бракът между родственици, особено в провинцията. Има поне четири млади жени в Броудмур с приятни маниери, но с тази странна особеност в характера човешкият живот да не означава нищо или много малко за тях. Не, не трябва да забравяме мисис Евънс.
— Какво мислите за станалото при викането на духове, мистър Райкрофт?
— А, това е много странно. Толкова, че няма накъде. Признавам, мис Трефъсис, че ми направи много силно впечатление. Аз вярвам в окултните неща, може би сте чували. До известна степен вярвам и в спиритуализма. Вече описах всичко и изпратих доклад до Дружеството за изследване на свръхестествените явления. Съвсем автентичен и удивителен случай. Присъстват пет души и никой от тях няма и най-малката представа, че капитан Тревелян е убит.
— Не мисля, че…
Емили спря. Не ѝ беше така лесно да предложи на мистър Райкрофт идеята си, че един от присъстващите е знаел предварително за убийството. Дори и за момент тя не се съмняваше, че нещо би могло да свързва мистър Райкрофт с трагедията. Въпреки това почувства, че подобно изявление би могло да бъде не особено тактично. Тя тръгна към своята цел по заобиколен път.
— Това ме заинтригува силно, мистър Райкрофт. Наистина е, както го наричате, удивителен случай. Не мислите ли, че някой от присъстващите, като, разбира се, ви поставям извън съмнение, е бил медиум?
— Скъпа млада мис, аз самият не съм медиум. Нямам такава дарба. Просто съм заинтригуван наблюдател.
— Какво ще кажете за този мистър Гарфийлд?
— Приятен човек — отговори мистър Райкрофт. — Без да е изключителен.
— Заможен, предполагам — подхвърли Емили.
— На мен ми се струва гол като пушка — отвърна бързо мистър Райкрофт. — Надявам се, че употребявам правилно този идиом. Идва тук, за да ухажва леля си, която е свързал известни свои очаквания. Мис Пърсихаус в проницателна жена и аз мисля, че всичко ѝ е ясно. Но тъй като има едно особено сардонично чувство за хумор, оставя го да се върти на пета пред нея.
— Бих искала да се запозная с нея — каза Емили.
— Да, трябва да се срещнете. Самата тя без съмнение ще настоява да ви види. Любопитство, уви, мила мис Трефъсис, любопитство.
— Разкажете ми за семейство Уилет — помоли го Емили.
— Чаровни — много чаровни. От колониите, разбира се. Нямат стил на поведение, ако ме разбирате. Прекалено разточителни са в гостоприемството си. Всичко издава претрупаност. Мис Вайолет е чаровно момиче.