— Странно място да прекараш зимата — каза Емили.
— Да, много странно, нали? Но в крайна сметка е съвсем логично. Ние самите живеем в тази страна, бленуваме за слънце, горещ климат, люлеещи се палми. Хора, които живеят в Австралия и Южна Африка, са прехласнати от идеята за една старомодна Коледа със сняг и лед.
„Коя ли от тях му го е казала“? — помисли си Емили.
Всъщност не бе необходимо да се забутваш в отдалечено селце, за да се насладиш на старомодна Коледа със сняг и лед. Явно мистър Райкрофт не виждаше нищо подозрително в техния избор. Но това, помисли си тя, може би беше естествено за човек орнитолог и любител криминолог. Ситафорд сигурно беше идеалното място за мистър Райкрофт И той не можеше да си представи, че то ще е неподходящо за някой друг.
Те бавно слязоха по склона и тръгнаха надолу по пътя.
— Кой живее в тази къща? — попита рязко Емили.
— Капитан Уайът. Инвалид. Твърде необщителен човек.
— Беше ли приятел на капитан Тревелян?
— В никакъв случай не бяха близки. Тревелян просто го посещаваше от време на време, само от вежливост. Всъщност Уайът не обича много гостите. Кисел човек.
Емили замълча. Замисли се върху възможността самата тя да го посети. Нямаше намерение да пропусне това.
Изведнъж си спомни за неспоменатия досега участник в сеанса.
— Какво ще кажете за мистър Дюк? — попита весело тя.
— Какво ви интересува?
— Ами например кой е той?
— О — отговори ѝ бавно мистър Райкрофт. — Това нещо, което никой не знае.
— Колко необикновено — каза Емили.
— Всъщност — отбеляза мистър Райкрофт, — всъщност не е така. Дюк е човек, изцяло лишен от мистериозност. Единствената загадка около него е социалният му произход. Но иначе е напълно разбран човек.
Емили мълчеше.
— Това е моята къща — каза мистър Райкрофт. — Може би ще ме удостоите с честта да влезете и да поразгледате.
— С удоволствие — съгласи се Емили.
Минаха по малката пътечка и влязоха вътре. Интериорът беше запленяващ. По стените един до друг бяха наредени шкафове с книги.
Емили ги обходи, като любопитно гледаше заглавията. В една от секциите имаше книги, занимаващи се с окултни феномени, в друга — с модерна разузнаваческа белетристика, но по-голямата част от библиотеката беше заета от криминологията и световноизвестните процеси. Книгите по орнитология бяха сравнително малко на брой.
— Мисля, че всичко това е възхитително — каза Емили. — Сега обаче трябва да се връщам. Мистър Ендърби, надявам се, е станал и вече ме чака. Всъщност още не съм закусвала. С мисис Къртис имаме уговорка за девет и половина, а сега е десет. Ще закъснея ужасно. И причината ще бъде, че бяхте толкова любезен и отзивчив.
— На вашите услуги — избъбри мистър Райкрофт, докато Емили му хвърляше омагьосващ поглед. — Ще работим съвместно, нали?
Емили му подаде ръка и стисна топло неговата.
— Чудесно е — каза тя, използвайки фразата, която през досегашния ѝ живот се бе оказала толкова резултатна — да почувстваш, че имаш някого, на когото можеш изцяло да разчиташ.
17
Мис Пърсихаус
Когато се върна, Емили намери приготвена закуска — яйца с бекон. Чарлс я очакваше. Мисис Къртис бе все още трескаво възбудена от бягството на затворника.
— Изминаха две години, откакто избяга последният. След три дни го намериха близо до Мортънхампстед.
— Мислите ли, че ще тръгне насам? — попита Чарлс.
— Никога не поемат в тази посока през голата пустош, където има само няколко малки градчета. Най-вероятно ще тръгне за Плимут. Но ще го заловят много преди да стигне.
— Би могъл да си намери скривалище сред онези скали от другата страна на възвишението.
— Права сте, мис, има такова място там и го наричат Пещерата на Пикси. Много тесен отвор между две скали, но навътре се разширява. Казват, че един от хората на крал Чарлс се е крил там две седмици и прислужница от някаква ферма му носела храна.
— Трябва да видя тази пещера — зарече се Чарлс.
— Ще се изненадате колко трудно е да се намери, сър. Много хора, които тръгват на пикник през лятото, я търсят по цели дни, без да я открият. Но ако я намерите, хвърлете вътре карфица, за да ви донесе щастие.
— Чудя се — каза Чарлс, след като приключиха със закуската и двамата с Емили се разхождаха в малката градинка пред къщата, — чудя се дали не трябва да замина за Принстаун. Стига да имаш малко късмет, нещата могат да се развият по удивителен начин. Ето ме мен — започнах с наградата за футболна загадка на вестника и преди да съм разбрал къде се намирам, се натъквам направо на избягал затворник и на убиец. Превъзходно!
— А какво ще стане със снимките на къщичката на майор Бърнаби? — попита Емили.