— Литературна вечеря — каза Ендърби, — в петък вечерта… Мартин Деринг, чакай да помисля, Мартин Деринг… Ами да, почти съм сигурен. По дяволите, съвсем сигурен съм и ще уредя нещата, само да пиша на Карудърс.
— За какво говориш? — попита Емили.
— Слушай, знаеш, че пристигнах в Ексхамптън в петък вечерта. Е, трябваше да получа една информация от мой приятел, също журналист, на име Карудърс. Каза, че ако може, ще се отбие да ме види около шест и половина, преди да отиде на някаква вечеря на писатели. Карудърс е доста важна клечка и ако не успееше да мине, щеше да ми пише в Ексхамптън. Е, той не дойде и ми писа.
— Какво общо има всичко това с нашата работа? — попита Емили.
— Не бъди нетърпелива. Сега стигам до същността на въпроса. Старият звучеше доста измамен, когато ми писа — справил се добре на вечерята и след като ми даде информацията, която му бях поискал, продължи със сочни описания, знаеш — за речите и какви магарета излезли знаменитият романист и един драматург. Каза, че бил поставен на много лошо място на масата. От едната му страна имало празно място, което било определено за Руби Макалмът — тази ужасна писателка на бестселъри.
И от другата страна, където трябвало да седи секс-експертът Мартин Деринг, мястото също било празно. Но Карудърс се преместил до един поет, който бил много известен в Блакхийт, и се опитал да се забавлява, доколкото може. Сега разбираш ли смисъла?
— Чарлс, скъпи! — Емили се разнежи от вълнение. — Колко прекрасно е това. Следователно говедото изобщо не е било на вечерята.
— Точно така.
— Сигурен ли си, че правилно си запомнил името?
— Напълно. За нещастие скъсах писмото, ала винаги мога да телеграфирам на Карудърс, за да потвърди. Но съм уверен, че не бъркам.
— Да не забравяме за издателя. Този, с когото е прекарал следобеда. Доколкото зная, той е тръгнал обратно за Америка, а ако работата е такава, става подозрително. Искам да кажа, че той е избрал човек, с когото няма да можеш да се свържеш лесно.
— Мислиш ли, че наистина попаднахме в целта? — попита Чарлс Ендърби.
— Така изглежда. Най-доброто нещо, което можем да направим, е да отидем направо при инспектор Наракот и да му съобщим новите факти. Имам предвид, че няма как да се доберем до американския издател, който в момента се намира на борда на „Мавритания“ или „Беренгария“, или кой знае как се казва корабът. Това е работа на полицията.
— Мене слушай, от това ще излезе нещо. Каква сензационна новина! — възкликна мистър Ендърби. — Ако това стане, имам основания да мисля, че „Дейли Уайър“ може да ми предложи не по-малко от…
Емили безмилостно прекъсна мечтите му за повишение.
— Не бива да си губим ума и да зарязваме всичко останало. Трябва да отида до Ексетър. Едва ли ще успея да се върна до утре, но имам една работа за теб.
— Каква по-точно?
Емили описа посещението си при семейство Уилет и странното изречение, което беше дочула, когато се върна за ръкавиците.
— Трябва непременно да разберем какво ще се случи довечера. Нещо се мъти.
— Колко вълнуващо!
— Нали? Разбира се, може и да е съвпадение, но може да не е. Забележи, те уволняват прислужниците. Нещо странно ще се случи там тази вечер и ти трябва да бъдеш наблизо, за да видиш какво е то.
— Искаш да кажеш, да прекарам цялата нощ, треперейки под някой храст в градината?
— Сигурна съм, че няма да имаш нищо против. Журналистите са готови на всичко, когато работят за добрата кауза.
— Кой ти го каза?
— Няма значение кой ми го е казал, просто го знам. Ще го направиш, нали?
— О, и още как! — запали се Чарлс. — Нищо няма да пропусна. Ако довечера в Ситафорд се случи нещо съмнително, няма да го пропусна.
Тогава Емили му разказа за етикета от куфара.
— Странно — замисли се мистър Ендърби. — Не живее ли третият Пиърсън в Австралия? Най-младият. Не, разбира се, че това означава нещо, но все пак би могло да има връзка.
— Мисля, че това е всичко. Имаш ли да добавиш нещо от себе си? — каза Емили.
— Имам идея — отвърна Чарлс.
— Слушам те.
— Единственото, което ме смущава, е, че не знам дали ще ти хареса.
— Какво значи дали ще ми хареса?
— Да не се ядосаш!
— Вероятно няма. Предполагам, ще мога да изслушам всичко благоразумно и спокойно.
— Добре, работата е там — продължи Чарлс, като я погледна, изпълнен със съмнение, — не мисли, че искам да те обидя или нещо подобно, но смяташ ли, че това, което твърди твоят човек, е абсолютно вярно?
— Да не искаш да кажеш, че все пак той го е убил? — попита Емили. — Имаш пълното право да мислиш така, ако ти харесва. Предупредих те в самото начало, че е естествено да го приемеш, но че трябва да работиш по версията, че не го е направил той.