— Нямам предвид това — каза Ендърби. — Приемам заедно с теб, че не той е очистил стареца. Но се чудя докъде ли неговият разказ за случилото се съвпада с истината. Той признава, че е отишъл там. Поговорил е със стареца и си е тръгнал, като го е оставил жив и здрав.
— Да.
— Ами просто ми хрумна — не мислиш ли, че е възможно, когато той е пристигнал, всъщност да е намерил капитана мъртъв. Може да се е уплашил и да не е пожелал да признае.
Чарлс изложи тази теория несигурно, но му олекна, когато видя, че Емили не проявява признаци на раздразнение. Тя само се намръщи и замислено вдигна вежди.
— Няма да се преструвам, намирам, че е възможно — каза тя. — Не съм и помислила за това преди. Зная, че Джим не би убил когото и да било, но съвсем спокойно е могъл да се изплаши, да излъже глупаво и тогава, разбира се, да се оплете в лъжите си.
— Неприятното в случая е, че не можеш да отидеш и да го попиташ направо. Но и едва ли биха ти позволили да го посетиш.
— Бих могла да изпратя при него мистър Дакърс — каза Емили.
— Мисля, че с адвоката си можеш да го видиш.
— Най-лошото е, че Джим е ужасен инат, и ако веднъж е изрекъл нещо, ще настоява на него.
— Това е моята версия и ще продължавам да я поддържам — каза мистър Ендърби.
— Да. Радвам се, че ми спомена за тази възможност, Чарлс. Не се бях сетила за нея. Досега търсехме някой, който е влязъл, след като Джим си е тръгнал. Но ако това е станало преди…
Тя замълча, потънала в мисли. Две противоположни версии се откроиха пред нея. В едната, предложена от мистър Райкрофт, скандалът между Джим и чичо му е бил решаващият момент. Другата обаче изобщо не взимаше под внимание Джим. Емили почувства, че първото, което трябва да направи, е да се види с доктора, огледал трупа. Ако се докажеше, че капитан Тревелян е бил убит в четири часа, това щеше да внесе известна промяна, що се отнася до алибитата. И другото нещо, което трябваше да направи, беше да накара мистър Даркас да убеди клиента си в абсолютната необходимост да говори истината в този момент.
Тя стана от леглото.
— Хайде — каза, — сега по-добре иди да разбереш как да стигна до Ексхамптън. Мъжът от ковачницата има някаква кола, струва ми се. Ще отидеш ли да поговориш с него? Ще тръгна веднага след като обядвам. Следващият влак до Ексетър е в три и десет. Така ще имам време да видя първо доктора. Сега колко е часът?
— Дванайсет и половина — каза мистър Ендърби, като погледна часовника си.
— Тогава да отидем двамата да се споразумеем за тази кола — промени решението си Емили. — Искам да свърша още нещо, преди да тръгна от Ситафорд.
— Какво е то?
— Да се обадя на мистър Дюк. Той е единственият в Ситафорд, с когото не съм разговаряла, а е бил един от хората, участвали във викането на духове.
— Ще минем покрай къщата му на път за ковачницата.
Домът на мистър Дюк беше последен. Емили и Чарлс вдигнаха резето на портата и тръгнаха нагоре по пътеката. Тогава се случи нещо твърде изненадващо. Вратата на къщата се отвори и отвътре излезе човек. И това беше не друг, а инспектор Наракот.
Той също изглеждаше изненадан и както се стори на Емили, притеснен. Тя изостави първоначалното си намерение.
— Толкова съм радостна, че ви срещам, инспектор Наракот — каза тя. — Има няколко неща, за който искам да поговоря с вас, ако позволите.
— Радвам се, мис Трефъсис. — Той погледна часовника си. — Чака ме кола. Ще трябва да се върна в Ексхамптън много бързо.
— Какъв късмет — възкликна Емили. — Ще ме закарате ли, инспекторе?
Инспекторът отвърна хладно, че за него ще бъде удоволствие.
— Донеси ми, ако обичаш, багажа, Чарлс — помоли го Емили. — Вече е готов.
Чарлс тръгна.
— За мен е голяма изненада да ви видя тук, мис Трефъсис — започна разговора инспектор Наракот.
— Казах au revoir — напомни му Емили.
— Пропуснах да го чуя, когато му беше времето.
— Знаете ли, инспекторе, вие направихте грешка. Джим не е човекът, когото търсите.
— Наистина ли?
— Нещо повече — продължи Емили, — сигурна съм, че ще се съгласите с мен.
— Какво ви кара да мислите така, мис Трефъсис?
— Какво правехте в къщата на мистър Дюк? — отвърна тя на въпроса му с въпрос.
Наракот изглеждаше смутен и тя се възползва от случая.
— Вие мислехте, че сте хванали човека, извършил престъплението, а сега не сте толкова сигурен и продължавате разследването. Е, имам нещо за вас, което може да ви бъде полезно. Ще ви го кажа, докато пътуваме за Ексхамптън.
Чуха се стъпки и по пътя се зададе Рони Гарфийлд. Гледаше гузно.
— Мис Трефъсис — започна той, — имате ли нещо против една малка разходка?