— Невъзможно — отвърна Емили, — заминавам за Ексетър.
— О, не! Искате да кажете, завинаги?
— Ще се върна утре — успокои го Емили.
— Това е чудесно.
Емили извади нещо от джоба на пуловера си и му го подаде.
— Предайте това на леля си. Рецептата за шоколадовия кейк. Кажете ѝ, че се е сетила навреме, защото готвачът си тръгва днес заедно с останалата част от прислугата. Кажете ѝ го непременно, тя ще се заинтересува.
Вятърът донесе далечен вик: „Рони, Рони, Рони!“
— Леля ми — каза Рони, озъртайки се нервно. — Трябва да тръгвам.
— И аз така мисля — отвърна Емили. — Имате зелена боя на лявата си буза — извика тя подир него.
Рони Гарфийлд изчезна във вратата на къщата.
— Ето приятеля ми с багажа — обърна се Емили към Наракот, — хайде, инспекторе. Ще ви разкажа всичко в колата.
20
Посещение при леля Дженифър
В два и половина Емили се обади на доктор Уорън. Докторът с охота отговори на директните въпроси на момичето.
— Да, мис Трефъсис, разбирам какво имате предвид. И ще видите, че противно на общоприетото схващане крайно трудна работа е да се докаже точното време на смъртта. Огледах тялото към осем. Уверен съм, че капитанът е бил мъртъв най-малко отпреди два часа. Дали е било повече, ми е трудно да кажа. Ако ми бяхте съобщили, че е бил убит в четири, сигурно щях да ви повярвам, въпреки че лично аз предполагам по-късен час. Но в крайна сметка не може да са повече от четири часа и половина.
— Благодаря — каза Емили, — това беше всичко, което бих желала да зная.
Тя хвана влака в три и десет и се отправи към хотела, в който беше отседнал мистър Дакърс.
Разговорът премина делово. Дакърс познаваше Емили от дете, като навремето се грижеше за нея и ѝ помагаше винаги когато не успяваше да се справи сама.
— Трябва да се приготвите за удар, Емили. Джим Пиърсън е в много по-тежко положение, отколкото си представяхме.
— По-тежко?
— Да. Няма смисъл да се залъгваме. На повърхността са изплували някои факти, които хвърлят особено неблагоприятна светлина върху него. Именно въз основа на тях полицията го арестува. И ми се струва, че ако ги премълча, няма да бъде във ваш интерес.
— Моля ви, разкажете.
Изглеждаше напълно спокойна, гласът ѝ не трепна. Въпреки напрегнатата ситуация не искаше да показва какво изпитва. Чувствата ѝ нямаше да спасят Джим Пиърсън. Налагаше се да е непрекъснато нащрек.
— Без съмнение той е имал голяма нужда от пари. Нямам намерение да навлизам в етиката на създалата се ситуация. Явно Пиърсън е взимал пари от фирмата, в която работи. Интересували са го дяловите участия и след като е разбрал, че може бързо да получи дивиденти решил да действа, като използва парите на фирмата, за да закупи акции, за които бил сигурен, че ще се покачват. Операцията се оказала успешна, парите били върнати и Пиърсън нямал никакви съмнения относно почтеността на цялата операция. Очевидно преди една седмица е решил да опита повторно. Но този път се случило нещо непредвидено. Сметките на фирмата се преглеждали на определен период от време, но по някаква причина този път проверката била извършена по-рано и пред него изникнал неприятен проблем. Знаел какво трябва да направи, но не можел да набави парите. Сам призна, че след като не успял да вземе заем, за да потули работата, му оставало единствено да отпраши за Девъншир, да разкаже историята на чичо си и да го убеди да му помогне. Но капитан Тревелян категорично отказал. И така, скъпа Емили, не е по силите ни да скрием фактите. Полицията вече е изровила тази история. Виждаш, тук бие на очи солиден мотив за престъпление. Защото в момента, когато капитан Тревелян умре, Пиърсън спокойно би могъл да получи необходимата сума — един малък аванс от мистър Къркуд — и да се спаси от криминалното обвинение.
— О, идиот — възкликна безпомощно Емили.
— Точно така — сухо промърмори мистър Дакърс. — Единственият ни шанс е да докажем, че Джим Пиърсън не е знаел за съдържанието на чичовото си завещание.
Последва пауза, в която Емили прецени възможността. Прошепна:
— Невъзможно. И тримата са знаели — и Силвия, и Джим, и Брайън. Често се говореше за това и се подмяташе по някоя шега за богатия чичо в Девъншир.
— Лошо, лошо — поклати глава мистър Дакърс. — Много лошо.
— Не вярвате, че е виновен, нали, мистър Дакърс?
— Колкото и странно да е, не — отвърна адвокатът. — За Пиърсън може да се каже, че е доста прозрачен младеж. Не смятам, че е изпитвал излишък на колегиалност, но и за минута не бих помислил, че ръката му е поразила чичото с торбичка пясък.
— Е, това е добре — каза Емили, — бих искала и полицията да мисли така.