— Собствените ни впечатления и идеи за жалост нямат значение. Обвинението срещу него е тежко и определено има върху какво да стъпи. Няма да крия от вас, дете мое, изгледите са мрачни — добави той самодоволно.
— Има нещо, което бих искала да разбера — продължи Емили. — Вече сте се виждали с Джим, нали?
— Разбира се.
— Искам честно да ми кажете дали той е говорил истината и за друго. — Тя му нахвърля идеята, която ѝ беше подсказал Ендърби.
Адвокатът помисли, преди да отговори.
— Имам впечатлението, че когато предаваше разговора с чичо си, той не излъга. Но ако е заобиколил до прозореца и след като е влязъл, се е натъкнал на безжизненото тяло на чичо си, го е било страх после да си признае. Очевидно това е станало причина да съчини другата история.
— Същото си помислих и аз. Когато го видите отново, мистър Дакърс, накарайте го да каже истината. Това би могло да преобърне всичко.
— Така и ще направя. Все пак — продължи той — смятам, че се заблуждавате по този въпрос. Новините за смъртта на Тревелян бяха разгласени из Ексхамптън около осем и половина. По това време последният влак за Ексетър вече е бил заминал, но Джим Пиърсън е изчакал първия влак сутринта — напълно неразумна постъпка, между другото, защото заминаване в по-нормално време не би привлякло цялото внимание върху него. Ако, както казвате, той е открил тялото на чичо си някъде след четири часа, мисля, че би напуснал Ексхамптън веднага. Има влак, който тръгва малко след шест, и после друг в осем без петнайсет.
— Това е съществено — призна Емили. — Не бях помислила.
— Разпитах го подробно за начина, по който е влязъл в къщата на чичо си — продължи Дакърс. — Казва, че капитанът го накарал да си свали обувките и да ги остави до прага. Ето защо в антрето не е имало мокри следи.
— Не е ли чул някакъв звук, каквото и да е, което би издало присъствието на някой друг в къщата?
— Не ми е споменавал. Но ще го попитам.
— Благодаря — каза Емили. — Ако напиша бележка, ще му я предадете ли?
— Разбира се, но след като я прочета и аз.
— О, но тя ще бъде твърде лична.
Емили отиде до бюрото и написа няколко думи.
Скъпи Джим, всичко ще се оправи, затова горе главата. Хвърлям кански усилия да открия истината. Какъв идиот си бил, скъпи мой.
— Ето.
Дакърс прочете без коментар.
— Упражнявала съм се по краснопис, за да не затруднявам властите при разчитането. Е, да тръгвам.
— Ще ми позволите ли да ви предложа чаша чай?
— Не, благодаря, нямам време за губене. Ще трябва да видя леля Дженифър, лелята на Джим.
Когато пристигна, Емили научи, че мисис Гарднър отсъства, но скоро ще се върне.
Тя се усмихна на прислужницата.
— Ще вляза да я почакам.
— Искате ли да видите сестра Дейвис?
Емили винаги с готовност се възползваше от такива възможности.
— Да — бързо каза тя.
След няколко минути сестрата се появи.
— Добър ден — поздрави я Емили, — аз съм Емили Трефъсис, нещо като племенница на мисис Гарднър. Тоест ще ѝ стана племенница, но годеникът ми Джим Пиърсън беше арестуван, както може би знаете.
— Ужасна история — каза сестра Дейвис. — Тази сутрин прочетохме във вестниците. Ужасно. Но вие, мис Трефъсис, изглежда, мъжествено понасяте всичко и това е чудесно.
В гласа на сестрата имаше нотка на неодобрение. Имаше предвид, че медицинските сестри се държат мъжествено благодарение на силата на своя характер, докато простосмъртните обикновено се предават.
— И за вас сигурно е неприятно да ви свързват със семейство, в което е извършено убийство.
— Да, много е неприятно. — Сестрата не се поддаде на съчувствието. — Но дългът към пациентите е на първо място.
— Прекрасно — каза Емили. — Колко хубаво е за леля Дженифър да знае, че винаги има на кого да разчита.
— Много сте любезна. — Сестрата подсмръкна. — Но пък какви любопитни истории съм имала преди това. Е, последния път трябваше да посетя…
Емили изслуша търпеливо дълга и скандална история, включваща сложен развод и изплащане на издръжка. След няколкото поднесени комплимента относно такта и дискретността на сестра Дейвис Емили се върна на темата около семейство Гарднър.
— Никога не съм виждала съпруга на леля Дженифър — подметна тя. — Той никога не напуска дома, нали?
— Не, бедният.
— Какво му е всъщност?
Сестра Дейвис даде изчерпателни обяснения.
— Е, тогава той сигурно ще се оправи, и то съвсем скоро — замислено промълви Емили.
— Но ще бъде много слаб.
— Разбира се. Все пак дава известна надежда, нали?
Сестрата поклати глава.
— Не вярвам за неговия случай да има лек.