Беатрис постави чашата чай на един поднос, след което напусна стаята.
— Покрай тази история Робърт ужасно се разстрои — каза мисис Гарднър. — Лесно изпада в такова състояние. Понякога си мисля, че се дължи на болестта му.
— Той не познаваше капитан Тревелян, нали?
Дженифър Гарднър поклати глава.
— Не само не го познаваше, а и не желаеше да го познава. Аз самата, да си призная, не изпитвам огромна мъка при мисълта за смъртта му. Беше жесток и алчен човек, Емили. Известна му беше борбата, която водехме. Бедността! Знаеше, че един паричен заем тогава би осигурил добро лечение на Робърт и всичко би се оправило. Но той и пръста си не мръдна.
В гласа ѝ се долавяше дълбока тъга.
„Колко странна жена е — помисли Емили. — Прекрасна и ужасна, сякаш взета от древногръцка трагедия.“
— Може би все още не е късно — каза мисис Гарднър. — Днес писах на адвокатите в Ексхамптън дали мога да получа известна сума предварително. Лечението, за което говоря, може и да им се стори бабешки лек, но при много случаи е имало успешен резултат. Емили, колко хубаво би било Робърт да ходи отново.
Лицето ѝ се озари от надежда.
Емили беше уморена. Прекара един дълъг ден, без да хапне почти нищо, и вълненията, които потискаше, я изцеждаха допълнително. Стаята сякаш се отдалечаваше и се приближаваше отново.
— Не се ли чувствате добре, скъпа?
— Всичко е наред — въздъхна Емили и изненадващо за самата нея от очите ѝ бликнаха сълзи.
Мисис Гарднър не се опита да я утеши, за което Емили ѝ беше благодарна. Тя просто седеше мълчаливо, докато сълзите на Емили спряха. След малко замислено каза:
— Клетото дете. Много лошо е, че арестуваха Джим Пиърсън. Бих искала да помогна с нещо.
21
Разговори
Разчитащ единствено на себе си, Чарлс Ендърби не пожали сили. За да се запознае с живота в селото, трябваше само лекичко да отвори кранчето на мисис Къртис и след това замаяно да слуша пороя от клюки, впечатления, спомени и анекдоти. Той спомена едно име и потокът рукна отново. Научи всичко за капитан Уайът, за тропическите му навици, за грубостта му и кавгите със съседите, както и за редките пристъпи на благоразположение, когато срещне приятна млада жена. Животът, който водеше с индийския си прислужник, странното време, което избираше за хранене, и стриктната диета, която спазваше. Чу за библиотеката на мистър Райкрофт, за боите му за коса, за настойчивостта му по отношение на точността и доброто домакинство, за необикновеното му любопитство към хората, за това, че скоро продал някакви лични ценности, за необяснимото му влечение към птиците. Чу още за мис Пърсихаус и злия ѝ език, как тормозела своя племенник, но и разказа за веселия живот, който той пък водел в Лондон. Чу отново цялата история за приятелството на майор Бърнаби с капитан Тревелян, общите им спомени и играта на шах. Чу всичко, което се знаеше за семейство Уилет, включително и подозренията, че мис Вайолет Уилет флиртува с Рони Гарфийлд, но без сериозни намерения. Само за мистър Дюк не се знаеше много. Той живееше отскоро тук и главното му занимание, изглежда, беше градинарството.
Беше три и половина и мистър Ендърби излезе да се поразходи, за да се разсее главоболието, получено от разговора с мисис Къртис. Възнамеряваше да се запознае отблизо с племенника ѝ. Внимателното разузнаване в района около къщата на мис Пърсихаус се оказа безплодно, но шансът помогна. Чарлс се натъкна на младия човек точно когато той излизаше от портата на дома Ситафорд, безутешен, сякаш бе изгонен, след като са открили гниди в косата му.
— Здрасти — каза Чарлс. — Тази ли е къщата на капитан Тревелян?
— Да, тази е — отговори Рони.
— Сутринта исках да я снимам. За моя вестник. Но времето е ужасно за снимки.
Рони не реагира.
— Вашата работа сигурно е много интересна — поинтересува се той.
— Кучешки живот — рече Чарлс, верен на принципа си да не показва ентусиазъм към професията си. Погледна през рамо към дома Ситафорд. — Твърде мрачно място, бих казал.
— Много по-различно е, откакто семейство Уилет се нанесоха — обясни Рони. — Миналата година бях тук по същото време и да ви призная, човек трудно би повярвал, че мястото е същото. И все пак не знам какво специално са направили. Разместиха мебелите, купиха канапе и разни други неща. Сякаш Бог ми ги изпраща.
— Не изглежда весело местенце — каза Чарлс.
— Весело? Ако бях останал тук повече от две седмици, сигурно щях да умра. Фактът, че леля ми така страстно се е вкопчила в живота, ме изумява. Не сте виждали котките ѝ, нали? Сутринта трябваше да изпощя една от тях и погледнете как ме одра. — Той протегна ръката си за доказателство.