Загадката от Ситафорд

— Лош късмет — каза Чарлс.

— Наистина. Започнахте ли някакво разследване около станалото тук? Дали не мога да ви помогна?

— Нещо интересно в къщата? — попита Чарлс. — Искам да кажа, капитан Тревелян оставил ли е някои от вещите си в нея?

— Не мисля. Леля ми спомена, че е изнесъл всичко. Слонският крак, зъбите от носорог и всички дивотии заедно със спортните си пушки.

— Едва ли не сякаш е знаел, че се изнася завинаги — подхвърли Чарлс.

— Това е идея. Но не мислите, че се е самоубил, нали?

— Човек, който сам може да се удари по врата с торбичка пясък, би бил нещо като артист в света на самоубийците — каза Чарлс.

— Да, знаех си, че в тази идея нещо куца. Все пак изглежда, е имал някакво предчувствие. — Лицето на Рони светна. — Вижте, а какво бихте казали, ако са го преследвали врагове и той е знаел, че идват? В такъв случай се е изнесъл от къщата, за да намерят семейство Уилет вместо него.

— Сигурно биха се пръснали от яд — каза Чарлс.

— Разбира се. Но, представете си, да се заселиш в такава пустош. Вайолет явно няма нищо против, дори казва, че ѝ харесва. Не знам какво ѝ става днес. Предполагам някакъв проблем в семейството. Не разбирам защо жените се тревожат толкова за прислугата. Ако някой ти създава проблеми, просто го уволняваш.

— Но те са направили точно това, нали? — попита Чарлс.

— Да, зная. Но страстите не спират да се вихрят. Майката лежи в леглото и крещи истерично, дъщерята съска като змия. Току-що ме изгони.

— Полицията още не е идвала, нали?

Рони се ококори.

— Полицията ли, че защо ще идва?

— Просто се чудех. След като тази сутрин видях инспектор Наракот в Ситафорд.

Рони изпусна бастунчето си и се наведе да го вземе.

— Кого казахте, че сте видели сутринта? Инспектор Наракот?

— Да.

— На него ли е възложен случаят Тревелян? Какво прави в Ситафорд? Къде го видяхте?

— О, предполагам, че просто си е пъхал носа тук-там, разпитвал е за живота на Тревелян, да кажем.

— И мислите, че това е всичко?

— Предполагам.

— Дали не смята, че някой от Ситафорд го е направил?

— Би било невероятно.

— Да, но нали знаете, че полицията винаги чука там, където не я очакват. Поне така пише в детективските романи.

— Все пак смятам, че там са се събрали доста интелигентни хора — вметна Чарлс. — Разбира се, пресата доста помага за изграждането на тази представа. Но ако почетете нещо за техните случаи, ще видите как залавят убийци — практически, без да имат никакви улики.

— Хубаво е да чуеш това. Пък и колко бързо се насочиха към този Пиърсън. Случаят изглежда съвсем прозрачен.

— Прозрачен като кристал — каза Чарлс. — Добре, че не се насочиха към вас или мен, нали? Е, трябва да отида да изпратя няколко телеграми. В това място явно не са свикнали с такива комуникации. Ако изпратиш малко повече наведнъж, току-виж, са те обявили за избягал от лудницата.

Чарлс изпрати телеграмите си, купи пакет цигари, няколко увеличителни стъкла и две доста овехтели романчета с меки корици. След това се върна в къщата, хвърли се в леглото си и заспа блажено, без да подозира, че той и неговите отношения, по-специално с мис Емили Трефъсис, са обект на всеобщо обсъждане.

Няма да сбъркаме, ако кажем, че злободневните теми за разговор в Ситафорд бяха две или три. Първата беше убийството, втората — избягалият затворник, и третата — мис Емили Трефъсис и нейният братовчед. Наистина, четири различни разговора се водеха за тях по едно и също време.

Първият разговор се водеше в дома Ситафорд, където Вайолет и майка ѝ току-що бяха измили съдовете за чай, понеже бяха уволнили прислугата.

— Мисис Къртис ми каза — уточни Вайолет.

Все още изглеждаше бледа и слаба.

— Начинът, по който тази жена говори, ми напомня за някаква болест — отвърна майка ѝ.

— Зная. Момичето е отседнало там с братовчед си. Спомена ми тази сутрин, че живее у мисис Къртис, и аз си помислих, че е само защото мис Пърсихаус няма достатъчно място, за да я подслони. А, изглежда, че тя никога преди не е виждала мис Пърсихаус допреди тази сутрин.

— Не мога да я понасям тази жена — каза мисис Уилет.

— Мисис Къртис ли?

— Не, Пърсихаус. Особи като нея са опасни. Живеят само за да разберат тайните на хората около себе си. Да изпрати момичето тук да иска рецепта за кейк! Ще ми се да ѝ изпратя кейк, но с малко отрова. Това би сложило край на гадното ѝ любопитство!

— Явно е искала да научи нещо повече — започна Вайолет, но майка ѝ я прекъсна:

— Как би могла, скъпа? А и какво лошо е станало?

— Според теб защо тя дойде тук?

— Не мисля, че е имала предвид нещо определено просто шпионираше. Мисис Къртис сигурна ли е, че тя е сгодена за Джим Пиърсън?