— Момичето само е казало на мистър Райкрофт. Мисис Къртис сподели, че го е подозирала от самото начало.
— Е, тогава всичко е съвсем естествено. Тя просто се лута, търсейки някой, който може да ѝ помогне.
— Не я видя, майко, такава жена не се лута.
— Бих искала да я видя — каза мисис Уилет. — Но тази сутрин нервите ми бяха опънати до крайност. Навярно е реакция след вчерашния разговор с инспектора.
— Беше чудесна, мамо. Само аз да не бях такава глупачка да припадна. Ох, срамувам се от целия театър. А ти стоеше абсолютно спокойна и запази пълно самообладание.
— С годините човек се научава на подобно поведение. Ако ти беше преживяла същото като мен… Боже, дано никога не ти се случва! Надявам се, че те очаква щастлив и спокоен живот.
Вайолет поклати глава.
— Страх ме е, страх ме е…
— Глупости! А колкото до това, че си изнасяла вчера представление, няма нищо подобно!
— Но инспекторът, той си мисли, че…
— Че споменаването на Джим Пиърсън предизвика припадъка ти? Да, може би така мисли. Този Наракот не е глупак. Но какво от това? Ще реши, че има някаква връзка, ще я потърси и няма да я намери.
— Сигурна ли си?
— Разбира се, Вайолет, повярвай ми. Сто процента съм сигурна. Дори бих казала, че припадането ти беше добре дошло. Поне така ще се успокояваме.
Вторият разговор се водеше в къщата на майор Бърнаби. Беше по-скоро монолог на мисис Къртис, която от половин час се канеше да си върви, след като бе събрала прането на майора.
— Тя е като пралеля ми Сара-Белинда — заяви мисис Къртис победоносно. — Това му казах на Къртис тази сутрин. Дълбока вода и в същото време способна да върти всички мъже на малкия си пръст.
Майор Бърнаби изсумтя.
— Сгодена за един, а се мотае с друг — продължи мисис Къртис. — Точно като пралеля ми Сара-Белинда. И не заради удоволствието, забележете, тя си е просто дълбока вода. Следващият подред е мистър Гарфийлд. Ще го омотае, преди да преброите до две. Не бях виждала до този момент млад джентълмен да прилича повече на овца. А това вече е сигурен признак.
Тя спря, за да си поеме въздух.
— Е, добре — каза майор Бърнаби. — Да не ви задържам повече, мисис Къртис.
— Къртис ще си иска чая, това е вярно — не спря да нарежда тя, без да се помръдне. — Трудно може някой да се мери с мен по клюкарстване. Вие си работете. Като стана дума за работа, какво бихте казали, да подредя малко стаята ви?
— Не! — извика майор Бърнаби.
— Вече месец не е оправяно.
— Не, не, искам да знам къде са ми нещата. След всяко подреждане нищо не си е на мястото.
Мисис Къртис въздъхна. Открай време беше изрядна домакиня.
— Капитан Уайът може да мине и без пролетно почистване. Този отвратителен индиец, какво знае той за чистотата? Ужасна чернилка.
— За тези неща няма по-добри от индийците — каза майор Бърнаби, — разбират си от работата и мълчат.
Ако последното изречение съдържаше и най-малък намек, то мисис Къртис не го разбра. Тя все още бе завладяна от предишната тема.
— Получи две телеграми за половин час. Щях да умра от любопитство. Прочете ги с каменно лице. После ми каза, че отива до Ексетър и ще се върне най-рано утре.
— Взе ли младежа със себе си? — попита майорът с искрица надежда.
— Не, той е все още тук. Приятен млад човек. Двамата са чудесна двойка.
Майор Бърнаби изсумтя.
— Е — каза мисис Къртис, — аз ще тръгвам.
Майорът се страхуваше да си поеме дъх да не би тя да се разколебае. Но този път мисис Къртис удържа на думата си. Вратата се захлопна зад гърба ѝ.
В съседство капитан Уайът ораторстваше пред мистър Райкрофт.
— Птички като теб — каза той — не знаят нищо за света, никога не са живели, никога не са дишали истински.
Мистър Райкрофт мълчеше. Пред такъв събеседник бе толкова трудно да налучкаш верния отговор, че по-добре изобщо да не отговаря.
Капитанът се наведе настрани в инвалидния си стол.
— Откъде се взе тази кучка? Симпатично момиче — добави той.
Противоречивите мисли съжителстваха съвсем естествено в главата му. Мистър Райкрофт не беше на същото мнение. Погледна го възмутено.
— Какво прави тук? И аз искам да разбера — продължи капитан Уайът. — Абдул!
— Да, сахиб?
— Къде е Бъди? Пак ли излезе?
— Тя в кухня, сахиб.
— Добре, не я храни. — Зае обичайната си поза на стола и се върна към предишната тема. — Каква работа има тук? С кого ще разговаря? Вие, дъртаците, я отегчавате до смърт. Тази сутрин побъбрих с нея. Разбира се, беше изненадана да открие човек като мен на такова място.
Той си засука мустаците.
— Годеница е на Джим Пиърсън — каза мистър Райкрофт. — Нали знаете, онзи, когото арестуваха за убийството на Тревелян.