— Добър ден — каза той. — Търсих ви.
— Защо?
— Ами исках да ви кажа, че няма да съм готов в четири и половина. Трябва да отида до Ексетър, така че не ме чакайте. Ще наема кола от Ексхамптън на връщане.
— Как влязохте? — попита майорът.
— Вратата беше отворена — възкликна Рони. — Естествено, помислих, че сте вътре.
Майорът рязко се обърна към Евънс.
— Не заключи ли вратата, когато излязохме?
— Не, сър, нямах ключ.
— Колко съм глупав — измърмори майорът.
— Нямате нищо против, нали? — каза Рони — не видях никого долу и затова се качих горе да разгледам.
— Няма значение — изсъска майорът. — Просто ме стресна, това е всичко.
— Добре — каза Рони, — аз тръгвам. Довиждане.
Майорът изсумтя. Рони слезе.
— А ще ми кажете ли — попита срамежливо той — къде се случи?
Майорът посочи с палец гостната.
— Мога ли да надникна?
— Щом искаш — избоботи майорът.
Рони отвори вратата на гостната. Остана вътре няколко минути, после излезе.
Майорът се беше качил горе, но Евънс стоеше в коридора. Имаше вид на булдог-пазач, малките му дълбоко хлътнали очички наблюдаваха Рони злобничко.
— Мисля, че кървавите петна изобщо не се заличават — каза Рони. — Колкото и силно да ги търкаш, те винаги се появяват отново. О, разбира се, старият приятел е бил халосан по главата с торбичка пясък, нали? Забравих. С една от тези, нали? — Той вдигна от земята дългата торбичка от зелено сукно, с което беше уплътнена една от вратите. Претегли го с ръка. — Приятна играчка. — Замахна няколко пъти във въздуха с него.
Евънс мълчеше.
— Е — каза Рони, след като усети, че в мълчанието не се съдържа особено одобрение, — аз ще тръгвам. Май се показах малко нетактичен, а? — Посочи с глава към горния етаж. — Забравих, че те са били големи приятели. Приличали са си като две капки вода. Е, тръгвам. Съжалявам, ако съм ви засегнал.
Той мина по коридора и излезе навън. Евънс не мръдна от мястото си и едва когато чу щракването на резето на входната врата, се качи при майор Бърнаби. Без дума или коментар той продължи работата си, коленичил пред скрина.
В три и половина бяха свършили. Един голям пакет, съдържащ дрехи и бельо, беше даден на Евънс, друг беше опакован, за да се изпрати в моряшкия приют. Всички документи бяха събрани в куфарче, Евънс щеше да намери склад за спортните принадлежности на капитана, тъй като при майора нямаше място. Мебелите в къщата бяха собственост на наемодателя, така че за тях този въпрос не изникна.
Когато приключиха с всичко, Евънс нервно прочисти гърлото си и каза:
— Извинявайте, сър, но сега ще трябва да си намеря работа. Да се грижа за някой джентълмен, така както правех за капитана.
— Разбира се, веднага ще ти дам нужните препоръки. Всичко е наред.
— Съжалявам, сър, но не това имах предвид. Обсъдихме въпроса с Ребека и сметнахме, че вие бихте ни изпробвали.
— Нали знаете — аз сам се грижа за себе си. Старата идва два пъти седмично да ми сготви нещо и да пооправи — това е всичко, което мога да си позволя.
— Парите нямат значение в случая, сър — каза бързо Евънс. — Много обичах капитана и ако успея да върша за вас същото, което правех за него, всичко ще си бъде както преди, ако ме разбирате какво искам да кажа.
Майорът прочисти гърлото си и извърна поглед.
— Много трогателно от твоя страна, Бога ми. Ще помисля. — И той бързо се отдалечи по пътя. Усмихнат, Евънс стоеше загледан след него.
— Като две капки вода са с капитана — подметна той.
Но тогава върху лицето му се изписа недоумение.
— Къде ли са се дянали? — промърмори той. — Тук нещо не е наред. Трябва да попитам Ребека какво мисли по въпроса.
24
Инспектор Наракот обсъжда случая
— Не съм съвсем доволен от всичко това, сър — каза инспектор Наракот.
Старши полицаят го погледна с любопитство.
— Не — повтори инспекторът, — сега не съм така доволен, както бях първоначално.
— Вие нали не смятате, че хванахме този, когото трябва?
— Не съм сигурен. В началото всичко подкрепяше този вариант, но сега вече нещата се промениха.
— Уликите срещу Пиърсън обаче остават същите.
— Да, но се появиха куп нови факти, сър. Ето например другият Пиърсън — Брайън. Тогава просто приех, че той е в Австралия. Сега става ясно, че през цялото време е бил в Англия. Явно е пристигнал преди два месеца — на същия кораб, с който са дошли семейство Уилет. Изглежда, че по време на пътуването момичето се е влюбило в него. Както и да е, по някакви причини той не е поддържал връзка със семейството си през това време. Нито брат му, нито сестра му са знаели, че е тук. Четвъртък миналата седмица напуска хотел „Моресби“ на площад Ръсел и се премества в Падингтън. От този момент до вторник вечерта, когато Ендърби се е натъкнал на него, не е ясно какво е правил, а и отказва да даде показания.