Загадката от Ситафорд

— Обяснихте ли му какво го очаква за такива действия?

— Каза, че му е все едно. Нямал нищо общо с убийството и ако много се натискаме, да докажем противното. Начинът, по който си прекарвал времето, бил само негова работа и решително отказа да обясни къде е ходил и какво е правил.

— Необикновено, бих казал — процеди старшият.

— Да, сър. Целият случай е такъв. Няма смисъл да си затваряме очите пред фактите. Този прилича повече на човека, когото търсим, от другия. Има нещо нелепо в идеята Джеймс Пиърсън да удари стар човек по главата с торбичка пясък, но за Брайън Пиърсън това би било нещо съвсем нормално. Той е избухлив, физически силен младеж.

— Да, тази сутрин той дойде с мистър Ендърби, видът му беше свеж, държеше се открито, прямо. Но това не го прави невинен, сър.

— Хм, искате да кажете…

— Фактите говорят. Защо не излезе на сцената по-рано? Смъртта на чичо му бе огласена във всички съботни вестници. В понеделник арестувахме брат му. А той не даде никакви признаци на живот. И щеше да продължи, ако случайно Ендърби не се беше натъкнал на него в градината на Ситафорд.

— А какво е правел той там, имам предвид Ендърби?

— Знаете какви са журналистите — каза Наракот, — пъхат се постоянно някъде. Безцеремонни са.

— Страшно са досадни понякога — каза старшият. — Макар че могат да бъдат и полезни.

— Предполагам, че младата дама го е подтикнала към това — каза Наракот.

— Младата дама?

— Мис Емили Трефъсис.

— А тя как е разбрала?

— Била е в Ситафорд да поопипа почвата. Тя е проницателна млада дама. Нищо не ѝ убягва.

— Какво обяснение даде самият Брайън за действията си?

— Каза, че дошъл до къщата да види младата си приятелка, това е всичко. Тя излязла да го посрещне, докато всички спели, защото не искала майка ѝ да разбере. Това е тяхната версия.

Гласът на инспектор Наракот изразяваше явно недоверие.

— Убеден съм, че ако Ендърби не го бе заставил да излезе от сянка, той никога нямаше да го направи. Щеше да се върне в Австралия и оттам да обяви претенциите си върху наследството.

Слаба усмивка разтегна устните на старшия.

— Горкият, сигурно мислено е пратил всички журналисти в пъкъла.

— Изплува и още нещо — продължи инспекторът. — Спомняте си третия Пиърсън. Силвия е омъжена за Мартин Деринг, писателя. Той ми призна, че прекарал следобеда с американски издател и в по-късните часове посетил някаква литературна вечер, но сега се разбра, че изобщо не е присъствал.

— Кой го казва?

— Отново Ендърби.

— Май трябва да се видя с Ендърби. Той, изглежда, е живият телеграф на това разследване. Няма съмнение, че „Дейли Уайър“ е набрал способни млади хора в екипа си.

— Е, разбира се, това може и да не значи нищо — каза инспектор Наракот. — Капитан Тревелян е бил убит преди шест часа, така че няма значение къде Деринг е прекарал вечерта — но защо преднамерено лъже? Това не ми харесва, сър.

— Да — каза старшият. — Идва малко в повече.

— Човек започва да си мисли, че цялата история е съчинена. Малко вероятно е, но Деринг би могъл да напусне Падингтън с влака от дванайсет и десет и да пристигне в Ексхамптън след пет, да убие стареца и да се качи на влака в шест и десет, за да се върне вкъщи около полунощ. Не трябва да забравяме за него, струва ми се. Трябва да проучим финансовото му състояние, дали не е особено закъсал. Ще пръсне начаса всичко, което получи жена му — само един поглед върху нея е достатъчен, за да ви стане ясно. Алибито му трябва да е желязно.

— Случаят е доста заплетен — изкоментира старшият. — Но все пак мисля, че доказателствата срещу Пиърсън са най-сигурни. Виждам, че не сте съгласен с мен, все още не вярвате, че сме хванали нашия човек.

— Доказателствата са си доказателства — каза инспектор Наракот. — Всичко изглежда наред и всеки съдебен състав ще го осъди. И все пак вие сте прав — не смятам, че той е убиецът.

— Неговата годеница също действа активно, за да докаже, че е невинен — каза старшият.

— Мис Трефъсис безспорно е решила твърдо да го отърве. Хванала е и журналиста да работи за нея с всички сили. Пиърсън не я заслужава. Освен че е приятен на вид, нищо добро не може да се каже за характера му.

— Може би пък точно това ѝ харесва, след като е толкова дейна — каза старшият.

— Е, да, въпрос на вкус — съгласи се инспектор Наракот. — Какво ще кажете, като следваща стъпка да проверим алибито на Деринг?

— Да, веднага се захванете с това. А как да постъпим с четвъртия човек, заинтересуван от завещанието? Има и четвърти, нали?