— Знаем, че никой от тях не го е убил — повтори Емили. — Защото по време на убийството са били в къщата в Ситафорд, видели са се там и защото не може всички едновременно да лъжат. Да, всички те са вън от играта.
— Всъщност всеки в Ситафорд е вън от играта — уточни Ендърби. — Дори Елмър — сниши глас Чарлс, за да не го чуе шофьорът. — Защото пътят в петък е бил абсолютно непроходим.
— Могъл е да отиде пеша — продължи Емили, също шепнейки. — Щом майор Бърнаби е успял да стигне там вечерта, Елмър е могъл да тръгне по обяд, да пристигне в Ексхамптън в пет часа, да убие капитана и отново да се върне пеша.
Ендърби поклати глава.
— Не мисля, че е могъл да се върне пеша. Нали си спомняш, че снегът заваля в шест и половина. Добре де, нали не подозираш Елмър?
— Не — отвърна Емили, — но, разбира се, може да се окаже някой психопат.
— По-тихо — помоли я Чарлс. — Ако те чуе, ще се обиди.
— И все пак — не преставаше Емили — не можеш да твърдиш, че е вън от всякакво подозрение.
— Почти съм сигурен — каза Чарлс. — Ако е ходил до Ексхамптън, цял Ситафорд щеше да разбере и да го обяви за странно.
— Да, естествено, в това място всеки знае всичко за другите — съгласи се Емили.
— Така е — потвърди Чарлс. — Ето защо всички в Ситафорд са вън от играта. Единствените, които не са били У Уилет — мис Пърсихаус и капитан Уайът, са инвалиди. И едва ли биха могли да вървят в такава снежна буря. А що се отнася до милите мистър и мисис Къртис, ако някой от тях го е направил, те първо биха отишли в Ексхамптън за уикенда и биха се върнали, след като всичко е приключило.
Емили се засмя.
— Не можеш да се изнесеш от Ситафорд за уикенда, без всички да усетят отсъствието ти — каза тя.
— Къртис би усетил, че е прекалено тихо, ако жена му изчезне — опита да се пошегува Ендърби.
— Разбира се — каза Емили, — че човекът, когото търсим, е Абдул. То и по книгите го пише. Ласкар ще се окаже прав: сигурно по време на бунт капитан Тревелян е изхвърлил любимия му брат зад борда, или пък нещо подобно.
— Отказвам да повярвам — съпротивяваше се Чарлс, — че този мършав депресиран индус може да убие някого. Сетих се — каза внезапно.
— Какво? — попита Емили с разширени от любопитство очи.
— Жената на ковача. Тази, дето чака осмото си чедо. Заинатила се и въпреки положението си извървяла пътя до Ексхамптън и треснала капитана по главата с торбата пясък.
— Но защо, Господи?
— Ами че защото ковачът бил истинският баща, но само на седем от децата, а осмото било от капитан Тревелян.
— Чарлс! — Емили го погледна укорително. — Не бъди вулгарен. Освен това, ако наистина е така, щеше да го направи самият ковач, а не тя. Да, интересно. Представи си само как яките му мускули играят, как пръстите стискат торбичката. А и жена му никога не би разбрала, че го няма, с тези седем деца, за които се грижи.
— Това започва да се превръща в пълна идиотщина — каза Чарлс.
— По-скоро стана ясно, че да броим изпуснатите ръце, не води до кой знае какви резултати.
— А ти?
— Какво аз?
— Къде беше по време на убийството?
— Колко странно! Никога не съм мислила за това. Бях в Лондон, естествено. Но не знам дали мога да го докажа. Бях сама в апартамента си.
— Ами ето — рече Чарлс победоносно. — На всичкото отгоре имаш и мотив. Годеникът ти да грабне двайсет хиляди фунта, какво повече ти трябва?
— Много си ми умен, Чарлс — каза Емили. — Виждам, че най-тежките подозрения се стоварват върху мен. Не бях и помислила за това.
27
Наракот действа
Два дни по-късно Емили седеше в канцеларията на инспектор Наракот. Сутринта беше пристигнала от Ситафорд.
Инспектор Наракот я погледна изпитателно. Харесваше му нейната решителност и кураж, това, ме не се предава лесно. Тя умееше да се бори, а инспекторът уважаваше такива хора. Собственото му мнение беше, че е прекалено добра партия за Джим Пиърсън, дори той да се окаже невинен.
— Романите внушават на хората — каза Наракот, — че полицаите залавят своята жертва и не се интересуват повече дали човекът е виновен, или не, а само търсят доказателства, за да го осъдят. Това не е вярно, мис Трефъсис, на нас ни трябва единствено престъпникът.
— Наистина ли смятате, че това е Джим, инспектор Наракот?
— Не мога да ви отговоря на този въпрос, мис Трефъсис. Но ще ви кажа нещо — ние не разследваме само уликите против него, но и тези, които ни насочват към други хора.
— Искате да кажете, към брат му Брайън?
— Твърде опак човек е мистър Брайън Пиърсън. Отказа да отговаря и да дава сведения за себе си, но мисля — устните на инспектора се разшириха в усмивка, — че аз сам мога да отгатна някои от действията му. Дали съм прав, ще разбера след половин час. Остава също и писателят мистър Деринг.