Тя погледна умолително инспектора, но последният запази каменното си изражение и след като Емили разбира, че няма да измъкне от него нищо повече, стана и си тръгна.
Когато излезе, инспекторът натисна звънеца. Седеше усмихнат, с поглед, вперен в попивателната хартия. Влезе един от подчинените му.
— Е? — попита инспекторът.
— Съвсем правилно, сър. Но не беше „Дъчи“ в Принстаун, а хотел „Мостовете“.
— Я! — Инспекторът пое документите, които другият му подаде.
— Е — каза той, — значи това обяснява всичко. Разбрахте ли какво е правил другият младеж в петък?
— Пристигнал е в Ексхамптън с последния влак, но още не съм разбрал кога е напуснал Лондон. В момента го изяснявам.
Наракот кимна.
— Ето и полученото от Съмърсет Хаус, сър.
Наракот го разгъна. Беше свидетелство за сключен брак през 1894-та между Уилям Мартин Деринг и Марта Елизабет Райкрофт.
— Я гледай! — каза инспекторът. — Нещо друго?
— Да, сър. Мистър Брайън Пиърсън е пътувал на парахода „Фидий“. Спрели са в Кейптаун, но на борда не е имало пътници с името Уилет. Никакви майка и дъщеря от Южна Африка. Пътували са мисис и мис Евънс и мисис и мис Джонсън от Мелбърн — последните отговарят на описанието на Уилет.
— Хм! — каза инспекторът. — Джонсън. Най-вероятно нито Джонсън, нито Уилет е истинското им име. Мисля, че вече ми е ясно. Нещо друго?
Явно нямаше друго.
— Добре — рече Наракот. — Смятам, че попаднахме на следа.
28
Обувките за ски
— Драга ми госпожице — учуди се мистър Къркуд, — какво очаквате да намерите в Хейзълмур? Цялата собственост на капитан Тревелян е изнесена оттам. Полицията е претърсила основно къщата. Напълно разбирам положението ви и тревогата, че мистър Пиърсън… няма да бъде оправдан. Но какво можете да промените?
— Не очаквам да намеря нищо — каза Емили. — Още по-малко пък нещо, което полицията е пропуснала да забележи. Не мога да ви обясня, мистър Къркуд. Искам да усетя атмосферата на мястото. Моля ви, дайте ми ключа, в това няма нищо лошо.
— Разбира се, че няма — отговори мистър Къркуд с достойнство.
— Тогава бъдете така любезен — каза Емили.
Мистър Къркуд беше така любезен и ѝ подаде ключа с усмивка. Опита се да я склони да присъства и той, но тази катастрофа бе предотвратена посредством такт и твърдост от страна на Емили.
Сутринта Емили получи писмо със следното съдържание:
„Драга мис Трефъсис — пишеше мисис Белинг, — казахте, че ако се случи нещо необичайно, вие бихте искали да го знаете. Това, за което пиша, е странно, макар и не от голяма важност. Реших, че мой дълг е да ви уведомя веднага, и се надявам писмото да пристигне тази вечер с последната поща или с първата утре. Посети ме моята племенница, която също смята, че изобщо не е важно, но го намира за странно, и аз се съгласих с нея. От полицията казаха и така знаеха всички, че нищо не е взимано от дома на капитан Тревелян, като под «нищо» се имаше предвид нищо ценно. Но нещо все пак липсва. Липсва чифт обувки за ски на капитана, което е установил и Евънс, когато с майор Бърнаби са подреждали нещата. Едва ли има съществено значение, но сметнах, че бихте искали да знаете. Обувките са били от онези, с твърда кожа, които капитанът би обул, ако излезеше в снега, но след като не е излязъл, няма значение. Обувките обаче липсват и никой не знае кой ги е взел. Макар да съм сигурна, че не е особено полезна информация, сметнах за свой дълг да ви го съобщя. Надявам се, че не се притеснявате много за младия джентълмен. Оставам искрено ваша, мисис Дж. Белинг“.
Емили прочете и препрочете писмото. После го обсъди с Чарлс.
— Обувки — замисли се Чарлс. — Не откривам някаква връзка.
— Но явно означава нещо — изтъкна Емили. — Искам да кажа — защо трябва да липсва чифт скиорски обувки?
— Не ти ли се струва, че Евънс си измисля?
— За какво му е да си измисля? И освен това, когато хората измислят, обикновено е нещо разумно. Не подобни глупости.
— Обувките се свързват с отпечатъци — каза Чарлс замислено.
— Знам, но в целия случай никъде не става дума за отпечатъци. Може би ако не беше заваляло отново…
— Възможно ли е да ги е дал на някой скитник и после той да го е ликвидирал? — предположи Чарлс.
— Общо взето, възможно е — каза Емили, — но не е много в стила на капитан Тревелян. Би му дал работа или би му подхвърлил някой и друг шилинг, но едва ли ще му тикне най-хубавите си обувки за ски.
— Е, предавам се — съгласи се Чарлс.
— Аз няма да се предам — каза Емили. — По един или друг начин ще разнищя тази история.
И така, тя отиде в Ексхамптън, като първо се отби в „Трите корони“, където мисис Белинг я посрещна с ентусиазъм.