— Вашият млад джентълмен още лежи в затвора, мис! Е, това е срамота, всеки знае, че не го е направил той! Значи получихте писмото ми? Искате ли да се видите с Евънс? Живее на две крачки оттук. На Фор Стрийт осемдесет и пет. Искаше ми се да ви придружа, но имам клиенти.
Емили намери адреса. Самият Евънс беше излязъл, но мисис Евънс я посрещна и я покани да влезе. Емили седна и направо мина на въпроса:
— Дойдох да поговорим за това, което съпругът ви е казал на мисис Белинг. Става дума за липсващия чифт обувки за ски на капитан Тревелян.
— Изглежда много странно — каза младата жена.
— Съпругът ви е сигурен, нали?
— Да. Капитанът носеше тези обувки почти през цялата зима. Голям номер бяха и той носеше отдолу по няколко чифта чорапи.
Емили кимна.
— Дали случайно не са занесени на поправка или нещо от този род?
— Не, не е възможно Евънс да не знае — каза жена му наперено.
— Разбира се.
— Необикновена история — продължи мисис Евънс. — Ала мисля, че няма нищо общо с убийството. А вие, мис?
— Малко вероятно — съгласи се Емили.
— Откриха ли нещо ново? — попита домакинята, явно жадна за новини.
— Да, едно-две неща, но нищо съществено.
— Като видях оня инспектор от Ексетър днес тук, си помислих, че сигурно са открили.
— Инспектор Наракот?
— Същият, мис.
— С моя влак ли дойде той?
— Не, дойде с кола. Първо отиде до „Трите корони“ и поиска багажа на младия джентълмен.
— На кой млад джентълмен?
— С когото ходите вие, мис. Емили се опули.
— Помолили са за това Том — продължи жената. — Минах оттам после и той ми разказа. Всичко вижда този Том. Спомни си, че върху багажа на младия джентълмен е имало два етикета, единият за Ексетър, другият за Ексхамптън.
Емили се усмихна при мисълта, че престъплението е извършено от Чарлс, за да осигури сензационна статия за вестника. Човек би могъл да напише разказ на ужасите на тази тема. Но ѝ харесваше прецизността, с която инспектор Наракот проверяваше всеки детайл, колкото и несъществен да изглеждаше той. Сигурно е тръгнал от Ексетър веднага след техния разговор. Бързата кола винаги би изпреварила влака.
— Къде отиде инспекторът после? — попита тя.
— В Ситафорд, мис. Том го чул да казва така на шофьора.
— В дома Ситафорд?
Известно ѝ беше, че Брайън Пиърсън все още е на гости у семейство Уилет.
— Не, мис. При мистър Дюк.
Отново Дюк. Емили се раздразни и едновременно се почувства безпомощна. Непрекъснато този Дюк. Явно всички останали го смятаха за най-обикновен симпатичен човек.
„Трябва да се видя с него — помисли си Емили. — Ще отида направо там, след като се прибера в Ситафорд.“
Тя благодари на мисис Евънс, после отиде при мистър Къркуд, за да вземе ключа, и сега стоеше в коридора на Хейзълмур, без да е наясно какво очакваше да види в къщата.
Изкачи се по стълбите бавно и влезе в първата стая на горния етаж. Личеше, че това е спалнята на капитана. Както беше казал мистър Къркуд, всички лични вещи бяха изнесени. Одеялата бяха прилежно сгънати, чекмеджетата на скрина бяха празни, шкафът за обувки също.
Емили въздъхна и слезе долу. Ето я гостната, където беше лежал мъртвецът, а снегът беше влизал през отворения прозорец.
Опита се да си представи сцената. Чия ръка беше поразила капитан Тревелян и защо? Точно в пет и двайсет и пет ли е бил убит, както всички мислеха, или Джим наистина не е бил на себе си и сега лъже? Дали, след като не е получил отговор при позвъняването, е заобиколил къщата и погледнал през този прозорец, видял е мъртвото тяло на чичо си и после е побягнал ужасен? Ако само можеше да разбере. Мистър Дакърс твърдеше, че Джим държи на версията си. Да, но може и да го е дострашало. Никак не беше сигурна.
Дали е имало някой друг в къщата, някой, който е чул разправията и се е възползвал от случая?
Ако наистина е било така, каква беше връзката с обувките? Може би е имало някой в спалнята на капитана? Емили мина отново през коридора. Хвърли поглед в трапезарията. Имаше два големи пакета, грижливо увити и със залепени етикети. Бюфетът беше празен. Сребърните съдове бяха прибрани от майор Бърнаби.
Забеляза все пак, че трите нови романа, връчени като награда за решени кръстословици — нещо, което Чарлс беше научил от Евънс и бе предал на нея, — че трите нови романа лежат захвърлени на един стол, явно забравени.
Тя огледа стаята и поклати глава. Тук нямаше нищо. Отново се качи в спалнята.
Трябваше да разбере защо липсват тези обувки! Докато не си изгради някаква задоволителна теория за тяхното изчезване, едва ли можеше да ги забрави. Те бяха станали толкова важни за нея, добиха огромни размери, а всичко около тях беше миниатюрно. Нямаше ли нещо, което да ѝ помогне?