Майор Бърнаби се приближи към доктора.
— Имате ли някаква представа — попита той задъхан — откога е мъртъв?
— От около два часа, струва ми се, или може би три. Преценката е приблизителна.
Бърнаби прекара език по пресъхналите си устни.
— Смятате ли — попита той, — че е бил убит в пет часа и двайсет и пет минути?
— Ако трябва да дам по-точен час, горе-долу по това време.
— О, Боже мой! — възкликна Бърнаби.
Уорън се вторачи в него.
Майорът пипнешком потърси стол, тръшна се и смотолеви нещо на себе си, а истински ужас бе сковал лицето му.
— Пет и двайсет и пет. О, Боже, значи всичко беше истина!
4
Инспектор Наракот
На сутринта след трагедията двама мъже стояха в малкия кабинет на Хейзълмур.
Инспектор Наракот се огледа. Леко сбърчи чело.
— Да-а — каза замислено. — Да-а.
Наракот беше много способен служител. Притежаваше търпение, логичен ум и педантичност, които му носеха успех там, където много други се проваляха.
Беше висок мъж, спокоен по природа, с блуждаещи сиви очи и мек девънширски тембър.
Извикаха го от Ексетър. Пристигна сутринта с първия влак, за да се заеме със случая. Пътищата бяха непроходими дори за коли с вериги, иначе би пристигнал още през нощта. Сега стоеше в кабинета на капитан Тревелян, тъкмо привършил огледа на стаята. С него беше сержант Полък от ексхамптънската полиция.
— Да-а — потрети инспектор Наракот.
Блед слънчев лъч се промъкна в стаята. Той погледна зимния пейзаж навън. На около сто крачки от прозореца се виждаше ограда, а зад нея стръмният склон на заснежен хълм.
Инспектор Наракот още веднъж се наведе над трупа, за да го огледа. Самият той бе спортист и разпозна тялото на атлет — широки рамене, тесен таз и развити мускули. Главата беше малка и пасваше добре с раменете, а острата моряшка брадичка бе внимателно подрязана. Както бе установил, капитан Тревелян беше на шейсет години, макар да изглеждаше на не повече от петдесет и една-две.
Сержант Полък въздъхна.
Инспекторът се обърна към него.
— Какво е мнението ви за случилото се?
Сержант Полък се почеса по главата. Беше предпазлив човек, не обичаше да прави прибързани хипотези.
— Така както го виждам аз, сър, човекът е дошъл до прозореца, разбил го е и е ровил из стаята. Капитан Тревелян, предполагам, е бил горе. Несъмнено крадецът е помислил, че къщата е празна.
— Къде е разположена спатията на капитан Тревелян?
— Горе, сър. Над тази стая.
— По това време на годината още в четири часа е вече тъмно. Ако капитанът е бил в спалнята си и лампата е била запалена, крадецът би следвало да я е видял, идвайки насам.
— Искате да кажете, че е изчакал?
— Разумен човек не би се вмъкнал в къща, където свети. Който е разбил прозореца, го е направил, мислейки, че няма никой.
Сержант Полък отново се почеса по главата.
— Признавам, че изглежда малко странно, но нещата стоят така. Ще оставим това за момента. Продължете.
— Е, добре. Да предположим, че капитанът дочува шум на долния етаж. Слиза да провери. Крадецът го чува. Грабва торбичката от прага, скрива се зад вратата и когато капитанът влиза в стаята, го поваля с удар по тила.
Инспектор Наракот кимна.
— Да, това е вярно. Той е повален, когато е бил с лице към прозореца. Но въпреки това, Полък, нещо не ми харесва.
— Така ли, сър?
— Да, както казах, не вярвам някой да се осмели да влезе с взлом в пет часа следобед.
— Може да е сметнал, че моментът е подходящ.
— Тук не става дума за удобен момент… вмъкване заради случайно отворен прозорец. Това е бил преднамерен взлом. Погледнете бъркотията наоколо. А къде би се насочил един истински крадец? Към килера, където се държат сребърните прибори.
— Така е — призна сержантът.
— А този безпорядък — продължи Наракот, — издърпаните чекмеджета с разпиляно съдържание. Ха! Това са глупости!
— Глупости?
— Погледнете прозореца, сержант. Този прозорец не е бил затворен и насилен отвън! Просто е бил затворен, а после счупен отвън, за да се създаде такова впечатление.
Полък разгледа резето на прозореца отблизо.
— Прав сте, сър — възкликна той с уважение. — На кого би му хрумнало!
— На някой, който иска да ни хвърли прах в очите, но не е успял.
Сержант Полък беше благодарен за това „ни“. Един малък номер, чрез който инспектор Наракот печелеше симпатиите на подчинените си.
— В такъв случай не е било кражба с взлом. Искам да кажа, сър, било е направено отвътре.
Инспектор Наракот кимна.
— Да — съгласи се той. — Може да ви се стори странно, но смятам, че убиецът все пак е влязъл през прозореца. Както докладвахте вие и Грейвс, а и както сам мога да видя, има влажни петна там, където се е стопил снегът, разнесен от обувките на убиеца. Влажните петна са само в тази стая. Полицай Грейвс беше категоричен, че не е имало такива следи в преддверието, когато той и доктор Уорън са минали през него. А тук е забелязал петната веднага. В такъв случай е ясно, че самият капитан Тревелян е пуснал убиеца да влезе през прозореца. Следователно бил е някой, когото капитанът е познавал. Вие сте местен, сержанте, можете ли да ни кажете дали капитан Тревелян беше човек, който лесно си създава врагове?