— Знам. Никога няма да се сетиш, освен ако не помислиш. Ски. Това е обяснението — ски.
— Ски? — в хор се обадиха всички.
Емили кимна.
— Да. Той съвсем съзнателно ви е подтикнал към викането на духове. Не е било случайност, както мислехме, Чарлс. Това беше втората възможност, която не взехме предвид. Замислил го е предварително. Разбрал е, че ще вали сняг. Така всички следи щели да се заличат. Той е създал впечатлението, че капитан Тревелян е мъртъв — и всички сте се хванали на въдицата! Тогава се е престорил на много разстроен и е настоял да тръгне за Ексхамптън.
Отишъл до къщата си и взел ските от малката пристройка в градината, където съхранявал и много други неща. След това се спуснал към Ексхамптън. Той е добър скиор. Целият път дотам е по нанадолнище, така че стигнал за около десет минути. Едно чудесно ски спускане.
Доближил се до прозореца и почукал. Капитан Тревелян го поканил да влезе, без да подозира нищо. Когато капитанът се обърнал гърбом, той използвал удобния случай, вдигнал онази торбичка с пясък и… го убил. Уф! Прилошава ми, като си помисля.
Тя потрепери.
— Всичко е било много лесно. Разполагал е с достатъчно време. Почистил ските и ги прибрал в шкафа в трапезарията между спортните вещи на капитана. Тогава, предполагам, е разбил прозореца, издърпал е чекмеджетата и разпилял съдържанието им — за да имитира взлом.
След това, някъде около осем часа, излязъл на пътя и по-нататък завил към Ексхамптън, като там създал впечатлението, че е извървял цялото разстояние от Ситафорд пеша. Охкал, пъшкал. Ако никой не се досети за ските, той би бил в пълна безопасност. Докторът потвърждава, че капитанът е мъртъв от поне два часа. И както казах, ако никой не се беше сетил за ските, майор Бърнаби би имал перфектно алиби.
— Но те бяха приятели — Тревелян и Бърнаби — намеси се мистър Райкрофт. — Стари приятели. Открай време. Звучи невероятно.
— Знам — каза Емили. — Така мислех и аз. Не виждах мотива. Мислих, мислих и накрая отидох при инспектор Наракот и мистър Дюк.
Тя замълча и погледна безстрастния мистър Дюк.
— Да им кажа ли? — попита тя.
Мистър Дюк се усмихна.
— Както желаете, мис Трефъсис.
— Може би вие предпочитате да не го правя засега. Отидох при тях и работата се изясни. Чарлс, помниш ли, ти ми каза, че Евънс е споменал за навика на капитан Тревелян да изпраща отговори на разни загадки? Сметнал е, че като адрес Ситафорд прекалено бие на очи. По същия начин е постъпил и при случая с футболната игра, за която лично ти даде пет хиляди фунта на майор Бърнаби. В действителност отговорът е бил на капитан Тревелян, който го изпратил под чуждо име — на Бърнаби. Къща номер едно в Ситафорд звучало според него много по-добре. Дотук е ясно, нали? В петък сутринта майорът получил известие, че е спечелил пет хиляди фунта. Между другото, тогава трябваше да се замислим. Казал ти е, че изобщо не е идвала поща в петък поради лошото време. Лъжа. Петък е бил последният ден, в който пощата все пак е дошла. Докъде бях стигнала? А, да. Майор Бърнаби получава така жадуваното писмо. Изпитвал е силна нужда от петте хиляди. Купувал е скапани акции и е губел много пари.
Идеята сигурно го е осенила внезапно. Така си мисля. Може би когато е разбрал, че ще вали сняг същата вечер. Ако Тревелян умре — той би запазил парите за себе си и никой не би узнал.
— Смайващо — измърмори мистър Райкрофт. — Свръхстранно. Никога не бих помислил… Но, мила моя, как разгадахте всичко? Какво ви насочи по верния път?
Емили разказа за писмото на мисис Белинг и как е намерила обувките за ски в комина.
— Гледах ги дълго и накрая просто си казах: та това са скиорски обувки. Тогава се сетих за ските. Изтичах в трапезарията и, естествено, в шкафа намерих два чифта ски. Едните бяха по-дълги. И обувките паснаха на дългия чифт, а не на другите. Късите ски явно бяха чужди.
— Трябвало е да ги скрие на по-подходящо място — каза мистър Райкрофт с престорено неодобрение.
— Не, не — възпротиви се Емили. — Къде другаде би могъл да ги скрие? Мястото наистина е много подходящо. След ден-два всичките спортни принадлежности са щели да бъдат прибрани на съхранение, а междувременно едва ли някой би се зачудил защо капитан Тревелян има два чифта ски.
— Защо ли е скрил обувките?
— Предполагам — отвърна Емили, — че го е било страх полицията да не разбере това, което разбрах аз. Тези обувки биха насочили мислите към ски. И така, той ги е напъхал в комина. И, разбира се, това е била основната му грешка, защото Евънс е забелязал липсата им и слухът за това стигна до мен.
— Нарочно ли се е опитал да прехвърли престъплението на Джим? — ядосано попита Брайън Пиърсън.