— О, не. Просто такъв е идиотският късмет на Джим. Миличкият.
— За него всичко ще бъде наред. Вече няма защо да се притесняваш. Свърши ли, Емили? Ако е така, трябва да тичам до пощата. Ще ме извините, нали?
Той изхвърча от стаята.
— Живият телеграф — каза Емили.
Мистър Дюк се обади глухо:
— По-скоро вие се проявихте като жив телеграф, мис Трефъсис.
— Да, наистина! — възкликна Рони с възхищение.
— О, Господи! — въздъхна Емили и седна на близкия стол.
— Това, от което имате нужда, е един „Пик-ми-ъп“ — подхвърли Рони. — Коктейлче.
Емили поклати глава.
— Малко бренди? — предложи мистър Райкрофт.
— Чаша чай? — Въображението на Вайолет надскочи това на останалите.
— Бих искала малко пудра — изрече с копнеж Емили. — Забравих си пудриерата в колата. Сигурно цялата лъщя от вълнение.
Вайолет я заведе на горния етаж, за да ѝ услужи с пудра.
— Така е по-добре — каза Емили, като потупа носа си. — Е, сега се чувствам отлично. Имаш ли малко червило? Възвръщам си човешкия образ.
— Бяхте чудесна — възхити се Вайолет. — Толкова храбра!
— Не съвсем — каза Емили. — Всъщност вътрешно треперех като желе, едвам стоях на краката си.
— Зная — отвърна Вайолет. — И с мен беше така. Последните дни се печах на огън заради историята с Брайън. Не беше възможно да го обесят заради убийството на капитан Тревелян, разбира се, но ако кажеше къде е бил по това време, веднага щяха да го заподозрат в организирането на бягството на татко.
— Нищо не разбирам — каза Емили.
— Татко е престъпникът, който избяга. Затова ние дойдохме тук. Мама и аз. Горкият татко, винаги е бил странен. От време на време го хващат дяволите и върши ужасни неща. Срещнахме Брайън на кораба от Австралия и ние двамата… аз и той…
— Разбирам напълно — притече се на помощ Емили.
— Разказах му всичко и съставихме план. Брайън беше чудесен. За щастие имахме много пари. Ужасно е трудно да се избяга от Принстаун, но Брайън измисли начина. Беше истинско чудо. Татко трябваше да избяга и да се скрие в пещерата на Пикси, като по-късно той и Брайън щяха да станат новите ни слуги. Разбирате, че всяко подозрение би отпаднало при положение, че сме пристигнали отдавна. Брайън ни предложи това място и плащаше наема за къщата.
— Толкова съжалявам — каза Емили, — че всичко се провали.
— Това напълно довърши мама — продължи Вайолет. — Но Брайън е чудесен. Не всеки би се оженил за дъщерята на осъден. Но не мисля, че за всичко е виновен татко. Преди петнайсет години получи силен ритник от кон и оттогава започнаха тези странности. Брайън казва, че при по-добър адвокат е щял да се отърве. Но да не говорим повече за мен.
— Нищо ли не може да се направи?
Вайолет поклати глава.
— Много е болен — ужасният студ, нали знаете. Бил е дълго време на открито. Има пневмония. Мисля си дори, че ако умре, би било по-добре за него. Ужасно звучи, но разбирате какво искам да кажа.
— Бедната Вайолет! — прошепна Емили. — Какъв срам!
Момичето поклати глава.
— Аз имам Брайън. А вие имате…
И замълча смутено.
— Дааа — замислено каза Емили. — Именно.
31
Щастливецът
Десет минути по-късно Емили бързаше надолу по алеята.
Капитан Уайът, който стоеше облегнат на своята портичка, се опита да я спре.
— Здравейте. Каква е тази история, която чувам?
— Всичко е истина — изрече Емили, без да забавя ход.
— Но почакайте малко. Влезте да изпием по чаша вино или чай. Има много време. Не е необходимо да бързате. Това е най-лошата черта на цивилизованите.
— Ужасни сме ние, цивилизованите, знам — потвърди Емили и продължи пътя си.
Веднага нахлу при мис Пърсихаус и без въведения започна разказа си. Лелята на Рони я прекъсваше тук-там с възклицания като „Боже мили“, „нима“ или пък „е, това е направо невероятно“.
Когато Емили привърши разказа си, мис Пърсихаус се надигна на лакът и поклати назидателно показалец.
— Какво ви казвах? — попита тя. — Бърнаби е един завистлив човек. Приятели наистина! Но през тези двайсет години Тревелян с всичко се справяше по-добре от Бърнаби. Караше по-добре ски, катереше се по-добре, стреляше по-добре и решаваше кръстословици по-добре. Бърнаби си беше мижитурка и това го дразнеше. Тревелян беше богат, а той — беден. Отдавна е така. Безспорно, трудно е да харесваш човек, който се оправя по-добре от тебе в живота. Бърнаби си е тесногръд по природа. Ужасно се нервираше.
— Предполагам, че сте права — съгласи се Емили. — Е, дойдох само да ви разкажа. Нечестно беше да стоите настрана и да тънете в неведение. Между другото, знаехте ли, че племенникът ви се познава с леля ми Дженифър? Пиха чай заедно в кафене „Делър“.