— О, не — отвърна Емили. — Този тук ще успее. — Тя погледна през прозореца към Чарлс, който беше хванал натясно бившия главен инспектор Дюк. — Той е от младите хора, родени да успеят. Но с другия не знам какво би станало, ако не съм там, за да се грижа за него. Нали виждате докъде можеше да стигне, ако ме нямаше?
— Напълно ви разбирам — съгласи се мисис Къртис.
После се оттегли на долния етаж, където законният ѝ съпруг седеше, загледан в празното пространство.
— Тя е също като пралеля ми Сара-Белинда, толкова прилича на нея — каза мисис Къртис. — Та пралеля ми дошла и се метнала на врата на оня нещастник Джордж Плънкет, долу при „Трите корони“. Всичко беше ипотекирал. А тя за две години изплатила цялата ипотека и имотът процъфтяваше.
— Хм! — Мистър Къртис леко премести лулата си.
— Красиво момче беше Джордж Плънкет — рече замечтано мисис Къртис.
— Хм! — повтори мистър Къртис.
— Но след като се ожениха, той не погледна повече към друга жена.
— Хм! — потрети мистър Къртис.
— Тя не му позволи — продължи мисис Къртис, без да напуска спомените си.
— Хм! — заключи мистър Къртис.