— Исусе! — прошепна Карей. Достатъчно трудно бе да намери Анджело. Той се замисли за момент, разглеждайки проблема като инженер. — Можем да се справим и само двамата — каза най-накрая. — Стига да имаме крик.
— Какво? — Сервитьорът беше озадачен.
— Крик. — Карей търсеше вярната дума, отказа се и направи движения, сякаш помпа с ръце. — За автомобил.
Тъмните очи на Анджело светнаха с разбиране.
— А — каза той, — лост. За кола.
— Именно — отвърна Карей с нарастващо въодушевление. — Гледай, можем да разпънем тук, така че да направим достатъчно място и да измъкнем Майра.
— Si21. В гаража. Ще се върна.
— Да, точно така. Гаража. — Карей погледна измъченото лице на жена си. — Но трябва да побързаш.
Карей не бе човек, който някога е разчитал на случайността. Анджело можеше да се втурне към най-близката лодка, още от вратата. Той не би го осъдил затова. Хвана го за лакътя.
— Нямам думи да ти опиша, колко високо ценя това, което правиш Анджело. Върнем ли се в Ню Йорк, няма да те забравя.
— Хей, Signor22. Не го правя за пари. — Усмихна се, прати целувка на мисис Карей и изчезна от каютата, като пътьом грабна една спасителна жилетка.
Затича се по коридора, спусна се по стълбите до палубата на фоайето, но не можа да продължи. Носът на «Стокхолм» се бе врязал почти до параклиса, превръщайки фоайето в изпомачкан метал и разбито стъкло. Анджело отстъпи от мястото на основния удар и тръгна по един централен коридор, който го отведе до кърмата, а оттам се спусна още едно ниво до палуба А. И тук част от каютите по десния борд бяха просто изчезнали. Пак по обходен маршрут успя да се спусне още един етаж.
Преди всяко спускане Анджело спираше и се прекръстваше. Този жест го успокояваше, макар да знаеше, че е безполезен. Дори Господ не можеше да е толкова луд, че да го последва в недрата на потъващия кораб.
Спря, за да се ориентира. Намираше се на палуба В, където бяха разположени гаража и голяма част от евтините каюти. Пригоденият да поеме петдесет автомобила Grande Autorimessa бе притиснат между предните каюти от туристически клас. Климатизираният гараж бе разположен напряко на кораба. Люкове и от двете страни позволяваха колите да излизат директно на кея. Анджело бе идвал тук само веднъж. Един от работниците в гаража, също сицилианец, искаше да му покаже колата чудо, транспортирана от Крайслер от Италия за Америка. Аеродинамичният «Норсман» бе проектиран в течение на година, след което на торинския Гиа му трябваха още петнадесет месеца, за да довърши ръчно автомобила, оценен на триста хиляди долара. През пролуките на опаковъчния сандък можеше да се видят спиращите дъха с красотата си модерни линии на колата. Двамата сицилианци проявиха повече интерес към ролс-ройса, който някакъв богаташ от Маями бийч си бе взел за медения месец в Париж. Анджело и приятелят му се редуваха на местата на шофьора и пътника в ролса.
Анджело си спомни, че в гаража би трябвало да има девет коли. Може би поне в една имаше крик, който да успее да вземе. Не хранеше особено големи надежди, след като бе видял размера на повредите по десния борд. Другият кораб се бе вклинил направо през стената на гаража. Спря в мрака, за да си поеме дъх и да избърше потта от челото си. Сега какво? Да бяга? Mamma mia. Ами, ако осветлението изгасне? Никога не би могъл да се измъкне. Страхът го бе хванал за краката, трябваше да ги раздвижи.
Стой.
Когато беше в гаража, неговият приятел му показа още един автомобил — огромен брониран камион, в противоположния на удара край на помещението. По лъскавото черно тяло на колата не личаха никакви обозначения. Когато Анджело попита за това, приятелят просто вдигна поглед и сви рамене. «Може би злато.» Знаеше само, че се охранява денонощно. Даже по време на разговора им Анджело забеляза някакъв мъж в тъмносива униформа да ги следи с поглед чак докато напуснаха помещението.
Палубата вибрираше под краката му. Корабът се наклони с още около градус. Анджело бе минал пределите на обикновения страх и сега агонизираше в истински ужас.
Пулсът му се увеличи с няколко десетки удара и се успокои заедно с кораба. Колко ли остава до преобръщането? Погледна към спасителната жилетка и се изсмя. Нямаше да има особена полза от нея, ако корабът се обърнеше и го повлечеше в търбуха си. Оставаха му пет минути. Точно толкова още ще се помъчи. След това назад към върха с бързината на заек. Все щяха да измислят нещо с Карей. Длъжни бяха. Откри входа за гаража. Пое си дълбоко дъх, отвори и влезе.
Подобното на пещера помещение бе тъмно, с изключение на жълтите локви, плиснати от аварийните лампи високо горе. Погледна към десния борд и съзря подскачащите отблясъци по пода, откъдето в гаража влизаше вода. Тя се пенеше и около краката му. Явно нахлуваше солена вода и бе въпрос на минути гаражът да се напълни с нея. Възможно бе всички коли тук да са смачкани от пронизващия удар. Не разполагаше с много време. Пое към отдалечения край покрай стената. Съзря ъгловатите очертания в сянката, както и отблясъците от тъмните стъкла. Здравият разум му казваше, че би било загуба на време да продължава. Бягай от тоя капан и право нагоре! Pronto23. Преди гаражът да се е превърнал в аквариум.