В съзнанието му изникна образът на мисис Карей, забодена към стената като пеперуда. Камионът бе нейният последен шанс, макар и нищожен. Най-вероятно крикът е заключен вътре. Беше си внушил, че ще си тръгне с празни ръце. Спря и хвърли към камиона един последен, изпълнен с копнеж поглед. И тогава забеляза, че не е сам.
Лъч с дебелината на молив пронизваше тъмата край камиона. Фенерче. След това светнаха преносими лампи, насочени към колата. Те му позволиха да види суетящи се наоколо хора. Бяха неколцина. Едни в сиви униформи, други в черни бизнес костюми Отвориха задните и страничните врати на камиона. Не можеше да види какво правят, но го правеха много съсредоточено. Бе прекосил две трети от гаража и отвори уста, за да каже «Signores». Думата си остана непроизнесена.
Нещо се движеше в мрака. Облечени в сиво фигури се появиха като актьори на затъмнена сцена. Изчезнаха в мрака. Появиха се пак. Четирима от тях, всичките в комбинезони на работещи в машинното, прекосяваха помещението по късата му страна. Някаква тайнственост в поведението им, като при движенията на котка, прокрадваща се към набелязана за жертва птичка, предупреди Анджело да си мълчи. Един от охранителите се извърна, забеляза приближаващите фигури, нададе предупредителен вик и посегна към пистолета в кобура на бедрото си.
Мъжете в комбинезони се отпуснаха на едно коляно с военна лекота и вдигнаха предметите, които носеха. Лекото и привично движение убеди Анджело, че греши относно инструментите. Човек не израства в родината на мафията, без да научи какво е това автомат и как се прицелва с него.
Четирите дула откриха огън едновременно, насочени към непосредствената заплаха, гарда, извадил оръжие за прицел. Градушката куршуми се вряза в него и пистолетът му изхвърча във въздуха. Тялото буквално се разхвърча в пурпурен облак от кръв, плът и парцали, под напора на стотиците куршуми. Мъжът се завъртя, подчинен на гротескния забавен каданс на смъртния танц, дирижиран от такта на изстрелите, идващи от нажежените до бяло дула.
Останалите се опитаха да допълзят до някое прикритие, но бяха покосени от безмилостните поздрави на оловото, без да могат дори и да пристъпят. Металните стени отразиха многократно грозния брътвеж и лудия вой на куршумите, отскачащи от бронята на камиона и стената зад него. Дори и след като бе пределно ясно, че не може да има оцелели, автоматчиците продължиха да настъпват, стреляйки по проснатите тела.
И изведнъж стана тихо.
Пурпурен облак дим висна във въздуха, натежал от миризмата на барут и смърт.
Убийците методично обръщаха всеки труп. Анджело помисли, че ще се побърка. Залепнал бе за стената, смразен от страх, проклинащ късмета си. Натикал се бе в разгара на обир. Зачака убийците да започнат да изнасят торби с пари от камиона. Вместо това, те направиха нещо твърде странно. Измъкнаха кървящите тела от надигащата се вода и едно по едно ги завлякоха при задницата на камиона. После ги нахвърляха вътре и хлопнаха вратата.
Анджело почувства в краката си някаква студенина, която нямаше нищо общо със страха. Водата бе стигнала вече до него. Отдръпна се в тъмното по-далече от камиона. Когато доближи вратата, водата бе стигнала коленете му. Не след дълго я усети и под мишците си. Хвана спасителната жилетка като детски надуваем дюшек. Загребвайки тихо, стигна изхода. Обърна се и хвърли последен поглед назад. Един от убийците се извърна към Анджело. После всички хвърлиха оръжието си, нагазиха във водата и заплуваха. Анджело се измъкна от гаража молейки се да не са го забелязали. Коридорът беше наводнен и той продължи да плува, докато усети стълби под краката си. Обувките и дрехите му тежаха като олово от водата. Силата, породена от необуздан ужас, го понесе нагоре по стълбите, сякаш мургавият, сух убиец, който може би усети присъствието му, бе точно зад него.
След няколко секунди влетя в каютата на Карей.
— Не можах да взема лост — изломоти задъхано. — В гаража… — Млъкна като попарен.
Рамката бе отлепена от стената и Карей внимателно помагаше на жена си да се измъкне с помощта на корабния лекар и още някакъв от екипажа. Карей забеляза сервитьора.