←18
Dios mio — Боже мой.
←19
Самаряни — жители на областта Самария в древна Палестина; членове на благотворително дружество.
←20
Mamma mia — (итал.) майко моя (майко мила).
←21
Si — (итал.) да.
←22
Signor — (итал.) господин.
←23
Pronto — (итал.) моля.
←24
Grazie — (итал.) благодаря.
←25
Bella signora — (итал.) хубава госпожа.
←26
Буй — плаващо съоръжение за обозначаване на плитчина, потънал съд и др. Закотвя се и може да бъде снабдено със звуков, светлинен или радиосигнал.
1.
10 юли 2000
Крайбрежието на Мароко
Изправена в горната част на древното стълбище, Нина Киров обгръщаше с поглед почти неподвижната зелена повърхност на лагуната с мисълта, че никога не бе виждала по-безплодна местност от това самотно парче марокански бряг. Нищо не помръдваше в гнетящата като в пещ жега. Единственото свидетелство за човешка дейност бе купчината кръглоглави гробници с цвят на маджун, накацали над лагуната като някакво зловещо владение на призраци. Пясъкът, трупан векове през сводестата порта, се бе смесил с праха на мъртвите. Нина се усмихна с радостта на дете, видяло коледния си подарък под елхата. За един морски археолог тази безрадостна панорама бе по-красива от палмите и белите пясъци на тропически рай. Самата святост на това скръбно място го бе спасила от най-голямата заплаха: неговото оскверняване.
Нина се зарече да благодари отново на доктор Нокс, задето я убеди да се присъедини към експедицията. Първоначално бе отказала поканата, отправена от авторитетния Антропологически факултет на Пенсилванския университет, казвайки на неговия представител, че това си е чиста загуба на време. Всеки сантиметър от мароканския бряг би трябвало вече да е минат с четка за зъби. А и да откриеше някой подводна находка, тя щеше да е погребана под тонове камънаци, оставени от римляните, въвели бреговото укрепване. Колкото и да уважаваше инженерните им способности, за Нина те си бяха недораслите беладжии на човешката история.
Тя си даваше сметка, че отказът ѝ бе по-скоро като в баснята за лисицата и гроздето, отколкото свързан с археологията. Нина се мъчеше да се измъкне изпод цяла камара документи, натрупала се покрай откриването на корабокрушение в района на Кипър във води, включени от Турция в собствената ѝ акватория. Първоначалните проучвания определяха останките като древногръцки, което изправи на нокти старите врагове. Заложили националната чест на карта, Анкара и Атина вече загряваха двигателите на своите F-16, когато Нина се спусна до кораба и го идентифицира като представител на някогашния сирийски търговски флот. Това набърка и сирийците в цялата каша, но пък предотврати възможността да се пролее кръв. В качеството си на собственик, президент и единствен служител на консултантската фирма по морска археология «Меритайм рисърч» Нина бе сама срещу цяла планина от хартия.
Стентън Нокс се обади минути след като бе уведомила университета, че е твърде заета и не може да приеме поканата.
— Май съм почнал да недочувам, доктор Киров — съобщи той с носовия сух глас, който бе слушала стотици пъти да се носи иззад аналоя27 му. — Всъщност разбрах, че някой казал, че не проявявате интерес към нашата мароканска експедиция, а това не може да бъде вярно, разбира се.
Месеци бяха минали от последния разговор със стария ѝ наставник. Усмихна се, като си представи снежнобелите чорли на главата му, почти безумния блясък на очите зад телените рамки и коцкарските мустачки, завити над пакостливите устенца.
Нина направи опит да се подготви за пороя от чар, който бе сигурна, че ще я залее.
— При цялото ми уважение към вас, професор Нокс, съмнявам се, че съществува такова парченце от северноафриканското крайбрежие, което да не е било застроено от римляните и да не е вече открито от някого.
— Браво! Радвам се да науча, че не сте забравила първите три урока по археология, доктор Киров.
Нина се засмя на лекотата, с която Нокс навлече професорската си тога. Тя бе навършила тридесет години, притежаваше преуспяващ консултантски бизнес и почти толкова научни степени, колкото и Нокс. И въпреки всичко все още се чувстваше като студентка, щом попаднеше в обсега на неговата аура.
— Как бих могла да забравя? Съмнявай се, съмнявай се и пак се съмнявай!
— Правилно — отвърна професорът видимо зарадван. — Трите озъбени песа на съмнението, които ще те направят на парченца, ако не ги нахраниш с хубава порция убедителни доказателства. Няма да повярвате колко често проповедите ми влизат в глухи уши. — Последва артистична въздишка и тонът му стана делови. — Разбирам притесненията Ви, доктор Киров. По принцип, бих се съгласил с вас по въпроса за цивилизационното заразяване на обекта, но специално този е разположен на атлантическото крайбрежие, далече отвъд Колоните на Мелкарт, встрани от римското присъствие.